Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо не се ходи в понеделник на гробища?
  • Новини

Защо не се ходи в понеделник на гробища?

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
vfdsvsdfbfdnghnhg.png

Посещението на гробищата е обичайна практика за много хора, когато искат да отдадат почит и уважение към паметта на близки им покойници. Трябва обаче да се помни, че съществуват правила и ограничения, които трябва да се спазват.

Например, мнозина вярват, че има определени дни, когато не трябва да се ходи на гробище. Кои са тези дни и дали това изобщо е вярно? Според някои хора, понеделник, сряда и петък са дните, в които не бива да посещавате мъртвите.

Но църковните служители имат следния отговор на това мнение: може да посетите гроба на близък покойник, ако изпитвате такава душевна необходимост, всеки ден от седмицата и по всяко време на деня. Няма директни забрани за това, защото е нормално всеки човек да има свои собствени обстоятелства, с които трябва да се съобразява. Колкото до понеделника, срядата и петъка – това са обичайните дни, в които вярващите православни християни постят през цялата година, без да е задължително.

Очевидно някои просто бъркат постните дни с такива, които според тях са нежелателни за посещение на гробища. При това, за вярващите има дни, в които е много важно да присъстват в храма. Вероятно това е причината, поради която е възникнало мнение, че е забранено да се ходи на гробище на свещени празници – но всъщност това не е така. Дори в такива дни можете да посетите гробището, просто е по-добре да го сторите след службата в църквата.

Например, поради тази причина православните християни обикновено не посещават гробищата в Страстната седмица преди Великден, на самия Великден и на Петдесетница. Съществува и традиция да не се посещава гробището след залез слънце до сутринта на другия ден.

Така явно се отчита психическото състояние на човек, който обикаля между гробовете – тези домове на умрели хора, в тъмнина и мрак. Очевидно той трудно ще изпита почтителност към паметта на покойниците, а по-скоро боязън и страх поради мрачната и злокобна околна атмосфера. Бременните и кърмещите жени също нямат забрана да посещават гробището.

Единственото нещо, което може да направи необходима такава забрана, са евентуалните силни негативни емоции, нормални и естествени за такова място – те може да доведат до нежелани последствия. Но ако една жена се чувства добре там и не изпитва стрес, тогава няма основание да се налага забрана за посещение на гробището. Правила По начало не бива да забравяме, че гробището е място за почит към паметта на мъртвите.

Поради тази причина е необходимо да проявяваме уважение и да се въздържаме от шумни и силни изяви. Второто важно правило е, че не трябва да ходите на гробището под въздействието на алкохол или наркотици. Това е не само неуважително, но и рисковано.

Също така, може да се отправят няколко елементарни препоръки, които ще ви помогнат да не нарушавате правилата и да не безпокоите ненужно другите близки на починалите. Опитайте се да не посещавате гробището на празници, когато има голям брой посетители. Поддържайте чистота и ред на мястото на погребението – това показва уважение към паметта на покойния. Оставяйте цветя и други подношения на определените места и не забравяйте да почиствате след посещение.

Свежите, току-що донесени цветя се оставят – но когато дойдете следващия път, е желателно повяхналите да бъдат отстранявани. Помнете, че посещението на гробище е възможност да почетем паметта на близки, които вече не са между нас. Ето защо е необходимо да се подходи към този въпрос с уважение и отговорност. Затова е редно да спазваме правилата и препоръките, за да не нарушаваме траурните традиции.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българи заляха Одрин заради лирата
Next: Тези зодии ще станат приказно богати. Ще имат мощен късмет до края на март

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.