Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо не трябва да си купуваме черни маслини от магазина? Оказва се, че могат да са доста вредни
  • Новини

Защо не трябва да си купуваме черни маслини от магазина? Оказва се, че могат да са доста вредни

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
cherqrtstast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Хората много обичат маслини, но малко знаят истината специално за черните. Защо са този цвят? Как се обработват? Полезни ли са? Днес ще отговорим на всички въпроси

Италианците имат поговорка: „За да сте здрави, трябва да ядете 7 маслини на ден . “ За съжаление, в случая с черните е вярно обратното. За да сте здрави, трябва да ядете не повече от 7 от тези маслини.

Вредата от черните маслини

И двете са маслини. Освен това, зелени маслини ! Просто черните се продават под прикритието, че са узрели, а селените- обратно. Това става чрез окисляване на плодове с железен глюконат . На етикета е обозначен като стабилизатор E579. Маслините потъмняват и се насищат с това вещество,  те не стават по-зрели от това, освен може би по-меки. Те придобиват и характерен специфичен вкус.

Този вкус не може да се сравни с настоящия. Освен това, узрелите маслини винаги струват няколко пъти повече.

Защо се прави това?

Технологията за събиране на маслини е много стара, тъй като те са били консумирани преди много години. Факт е, че след като съберете маслините, трябва внимателно да ги накиснете във физиологичен разтвор, за да извлечете горчивина от тях.. При узрелите маслини този процес продължава около 3 месеца, а при зелените маслини – поне 6!

За да ускорят този процес, производителите изкуствено състаряват плодовете. Химическата реакция отнема само няколко дни и така получените маслини се съхраняват дълго време. Външната прилика с узрелите плодове е илюзия в случая

Испания се счита за най-големия производител на маслини. В САЩ такива черни плодове се наричат ​​калифорнийски. И италианците знаят как да различат фалшив от истинските черни маслини, които узряват по дървото по естествен начин.

Обикновено узрелите маслини са с по-големи размери. Зависи от сорта, но е логично много младите плодове да са с по-малки размери.

Добрите маслини обикновено се продават веднага в саламура. В нея се транспортират.

Много често в саламурата се добавят лимон и подправки.

По-добре да избягвате консерви.

В допълнение към вкуса, който е няколко пъти по-лош, черните маслини са пълни с желязо. За човек с нормално ниво на хемоглобин това не е необходимо. Прекомерната употреба на продукта е изпълнена с проблеми със стомашно-чревния тракт и болки. Да, и хранителните вещества в окислените маслини са доста по-малко от зелените.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Щастлива развръзка за 8-годишния Георги, който беше ударен от мълния
Next: Майка с последните думи преди смъртта си към нейн син – дано твоите деца не те изоставят

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.