Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо не трябва да си купуваме черни маслини от магазина? Оказва се, че могат да са доста вредни
  • Новини

Защо не трябва да си купуваме черни маслини от магазина? Оказва се, че могат да са доста вредни

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
cherqrtstast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Хората много обичат маслини, но малко знаят истината специално за черните. Защо са този цвят? Как се обработват? Полезни ли са? Днес ще отговорим на всички въпроси

Италианците имат поговорка: „За да сте здрави, трябва да ядете 7 маслини на ден . “ За съжаление, в случая с черните е вярно обратното. За да сте здрави, трябва да ядете не повече от 7 от тези маслини.

Вредата от черните маслини

И двете са маслини. Освен това, зелени маслини ! Просто черните се продават под прикритието, че са узрели, а селените- обратно. Това става чрез окисляване на плодове с железен глюконат . На етикета е обозначен като стабилизатор E579. Маслините потъмняват и се насищат с това вещество,  те не стават по-зрели от това, освен може би по-меки. Те придобиват и характерен специфичен вкус.

Този вкус не може да се сравни с настоящия. Освен това, узрелите маслини винаги струват няколко пъти повече.

Защо се прави това?

Технологията за събиране на маслини е много стара, тъй като те са били консумирани преди много години. Факт е, че след като съберете маслините, трябва внимателно да ги накиснете във физиологичен разтвор, за да извлечете горчивина от тях.. При узрелите маслини този процес продължава около 3 месеца, а при зелените маслини – поне 6!

За да ускорят този процес, производителите изкуствено състаряват плодовете. Химическата реакция отнема само няколко дни и така получените маслини се съхраняват дълго време. Външната прилика с узрелите плодове е илюзия в случая

Испания се счита за най-големия производител на маслини. В САЩ такива черни плодове се наричат ​​калифорнийски. И италианците знаят как да различат фалшив от истинските черни маслини, които узряват по дървото по естествен начин.

Обикновено узрелите маслини са с по-големи размери. Зависи от сорта, но е логично много младите плодове да са с по-малки размери.

Добрите маслини обикновено се продават веднага в саламура. В нея се транспортират.

Много често в саламурата се добавят лимон и подправки.

По-добре да избягвате консерви.

В допълнение към вкуса, който е няколко пъти по-лош, черните маслини са пълни с желязо. За човек с нормално ниво на хемоглобин това не е необходимо. Прекомерната употреба на продукта е изпълнена с проблеми със стомашно-чревния тракт и болки. Да, и хранителните вещества в окислените маслини са доста по-малко от зелените.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Щастлива развръзка за 8-годишния Георги, който беше ударен от мълния
Next: Майка с последните думи преди смъртта си към нейн син – дано твоите деца не те изоставят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.