Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо случаят с блъснатите майка и дете от таксиметров шофьор не се води престъпление
  • Новини

Защо случаят с блъснатите майка и дете от таксиметров шофьор не се води престъпление

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
dsfvdfvdsfbdfnbgngffmhj.png

След като майка с дете бяха блъснати от такси, а шофьорът избяга – оказа се, че наказанията, които ще бъдат наложени на водача, са административни глоби и отнемане на книжката за няколко месеца, предава NOVA.

 

За да могат да бъдат преследвани действията на шофьора като престъпление, е необходимо пострадалият да има поне средна телесна повреда или да са нанесени значителни имуществени вреди.

 

Така, на практика, се оказва, че няма значение дали ще счупите огледало и ще избягате, или ще блъснете човек и ще избягате, когато идва ред за определяне на наказанието. И в двата случая ще ви се наложи да се платите няколкостотин лева – 500, и да останете без книжка до половин година.

 

От кадри в социалните мрежи разбрахме за арогантното поведение на пътя на таксиметров шофьор. Пред бронята му попадат Румяна Георгиева и синът ѝ. „Стресовата ситуация продължава при моя син – в късните часове е притеснен, не желае да пресича малки и големи улици, не желае да се движи сам около училището”, разказва Георгиева.

 

Районът не бил безопасен, твърдят живеещите в близост. „Липсва пешеходна пътека, липсва табела, знакът за ограничение е 50 км. Нямате представа колко е опасно, особено сутрин в час пик. След 16 часа ме е страх да пресичам”, разказва живущ.

 

А страхът се засилва и заради нищожното наказание, което получава шофьорът, избягал след удара. За да се сметне за престъпление, е необходимо или да има значителни имуществени вреди, или да има сериозно пострадали.

 

„В случая, в който няма някоя от тези последици, деянието се преследва по административен ред. Като случая, при който водачът леко побутне, блъсне и избяга, глобата е до 200 лева и лишаване от право да управлява до шест месеца”, посочи адвокат Силвия Петкова.

 

„Ако направим леко ПТП с материални щети, одраскаме огледало и напуснем ПТП-то, наказанието е глоба и лишаване правото да управляваме МПС. Действително срокът варира, но същото наказание се предвижда и ако ударим човек”, съобщи Илия Тодоров от Българската асоциация на пострадали при катастрофи.

 

Според юристи обаче не е редно да се прибързва с нова промяна на Наказателния кодекс. Те считат, че е по-добре е да се мисли за увеличаване на административните наказания.

 

„Ако продължаваме да променяме НК за всеки отделен случай, то няма смисъл да го имаме. По-добре да минем в условията на прецедентно право. При всички положения, НК е достатъчно добре написан, когато става въпрос за престъпленията по транспорта”, допълни Петкова.

 

За пострадалите най-важното остава да има наказани и по-малко опасни ситуации. „Вероятно е нужно преразглеждането на закона, защото не е едно и също да одраскаш автомобил и да си тръгнеш, или да удариш майка с дете и да си тръгнеш”, посочи Тодоров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ВОЙНАТА ЗАПОЧНА: ИРАН АТАКУВА ИЗРАЕЛ / ВИДЕО
Next: Снощи го видях по готварския канал – хукнах по нощите за картофи! Днес се пръснахме от ядене – няма такава вкусотия!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.