Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За всички, които се чудят защо се редим на опашка за Гърция! И ще продължаваме да го правим
  • Новини

За всички, които се чудят защо се редим на опашка за Гърция! И ще продължаваме да го правим

Иван Димитров Пешев юли 26, 2022
grqcqcqnore.jpg

На 5 км от изумрудените плажове на Акти Салоникю, Халкидики – село Метагици:

 

Огромна порция агнешки котлети (мега вкусни), салата, бира, вода, хляб и сладолед, като комплимент – 17€. За тези , които се чудят що се редим на опашка на границата с Гърция. Това написа във Фейсбук българин, като качи и снимка на обяда си.

 

Ето и още коментари от доволни българи:

„И ще продължаваме да се редим! И те още ще се чудят, но не се замислят?“;

„При нас една бутилка малка водичка на заведение 1,50 лв.“;

„Така е, всичко е много по-по-най, в сравнение с нашето Черноморие! Нека още да се чудят!“;

 

„За двама – гръцка салата, огромна, за наяждане, 2 бири, тиквички – огромна порция, калмари и барбун, разни там разядки – 28 евро с усмивки и да ти е кеф бакшиш да дадеш!“;

„Наздраве! Странното е, че все още има хора, които си мислят, че българите ходят в Гърция с пълни багажници консерви. В Гърция (с минимални изключения) е категорично много по-евтино от София, за качество на храната и сервиз да не говорим“;

 

„За големите порции и цените ли се редите? Не, основно е отношението, чистотата и обслужването. Съседна държава и се чувстваш обгрижван като турист, дори и с лекия гъдел, казвайки ти някоя и друга дума на български.

Иначе да, порциите са големи, храната е вкусна и си заслужават цената, но всеки набляга на това и, че за едно фрапе лежим на шезлонг. По Черноморието трябва да изкарат някоя обучителна школа как се задържат клиенти, а не отблъскват с нагло или безразлично поведение. Даже им причиняваш дискомфорт, че трябва да те обслужат“.

 

От нашето Черноморие:

 

Джип навлезе в морето на „Болата“, за да пусне лодката си във водата. Плажът е извън защитената зона, но по Закона за устройството на Черноморието е забранено спирането върху пясъка и пясъчната зона, заяви пред Nova кметът на Българево Георги Янев.

Нарушението бе извършено през последния уикенд.

По думите му общината често получава сигнали за подобни нарушения, защото голяма част от посетителите на „Болата“ не са наясно с правилата за резервата и разрешените зони.

Янев обясни, че следващата стъпка е пращане на сигнал до РИОСВ Варна за нарушението.

„Глобите са от 1000 до 3000 лева за първо нарушение, до 6000 за второ – доста солени“, каза кметът на Българево.

„Не е приятно в час пик между плажуващите да влизат автомобили, за да си пускат лодките. Трябва да се намери баланс между плажуващи и тези, които искат да ловят риба. В риболовния сезон до 120 лодки влизат от тук. Но това е в прерогативите на държавата, ние единствено можем да подаваме сигнали“, заяви Георги Янев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пътищарите бесни: Чашата преля! Ще покажем виновниците! Блокираме държавата
Next: Кмет на село дава по 2000 евро и дом за 40 евро на месец, ако се преместим да живеем там

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.