Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пътищарите бесни: Чашата преля! Ще покажем виновниците! Блокираме държавата
  • Новини

Пътищарите бесни: Чашата преля! Ще покажем виновниците! Блокираме държавата

Иван Димитров Пешев юли 26, 2022
bboaokaudajrav.jpg

Чашата преля! Това обяви Българска Браншова Камара “Пътища” в специална декларация, с която изразява гнева си от действията на „Продължаваме промяната”.

Направихме десетки компромиси и отстъпки, за да покажем своята отговорност към държавата и да върнем поддържането на пътната инфраструктура към необходимите нива и работещите в бранша към нормално съществуване.

Срещу тези наши усилия „Промяната“ противопостави лъжливи обещания, пишат пътищарите.

И завяват, че на пресконференция утре хронологично и с имена ще покажат виновниците за сегашното състояние на строителния сектор в страната и ще разкрият последиците, които ще настъпят от действията и бездействията на тези хора.

От 27.07.2022 г. започваме безсрочни стачни действия в цялата страна, които ще продължат докато в България се намерят държавници, които да предприемат необходимото за нормализиране на отрасъла, каза Браншова Камара “Пътища”. Тя ще търси общи действия с Камарата на строителите.

Това не е борба за парите на осем души, както манипулативно и невярно твърди един доказан нарушител на Конституцията! Това е битка за оцеляването на един цял икономически сектор и на стотиците хиляди работещи в него, категорични са пътищарите. Ето цялата им декларация:

ДЕКЛАРАЦИЯ

ПРОМЯНАТА ОСТАВИ БЪЛГАРИЯ БЕЗ ПЪТИЩА

Българска Браншова Камара “Пътища” повече от една година провежда срещи, води преговори, представя анализи и организира протестни действия с една, единствена цел: да защити труда на хилядите работещи в сектора и да осигури на българските граждани безопасни условия на пътуване по пътната мрежа на страната.

Направихме десетки компромиси и отстъпки, за да покажем своята отговорност към държавата и да върнем поддържането на пътната инфраструктура към необходимите нива и работещите в бранша към нормално съществуване.

Срещу тези наши усилия „Промяната“ противопостави:

– Пълна липса на реални действия и тотална неспособност за държавническо поведение

– Прехвърляне на отговорността от Министерски съвет към Народното Събрание, с цел бягство от конституционно вменени задължения и размиване на отговорността за състоянието на строителния бранш

– Безотговорни прийоми и стратегии, целящи провеждане на политически кампании

– Откровено лъжливи обещания за разплащане на законно извършени ремонти и индексация на цените в строителството

– Доклади, написани от некомпетентни междуведомствени работни групи, съставени в основната си част от неверни твърдения, опровергани междувременно от други държавни институции.

– Неприкрито говорене за желанието да бъдат фалирани и унищожени фирмите от пътния сектор, които са изграждани с години и са ключови елементи от икономическия живот в страната

Неразплащането и нежеланието да се поема отговорност доведе до спиране на работата на всички инфраструктурни обекти. Престъпно е поведението в 21 век българската държава да не съумява да завърши основните си пътни артерии, заради некомпетентни “политици” и зелени рекетьори. Цената на това безхаберие е жестока, защото се измерва в загубени Човешки животи!

Последният епизод от сагата с българските пътища беше ЕДНОЛИЧНОТО решение на Председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление към Народното Събрание за отмяна на заседанието, което трябваше да се проведе на 21.07.2022 г. и което трябваше да се произнесе за окончателното разплащане на вече извършени дейности и да приеме измененията в ЗОП, които да позволят индексация на цените в строителството, с цел да се завършат започнати стотици обекти, включително финансирани с европейски средства и да се предпази България от санкции и загуба на милиарди левове, така необходими за инвестиции в инфраструктурата на страната.

С ТОВА ЧАШАТА ПРЕЛЯ!

Българска Браншова Камара “Пътища” няма повече да наблюдава как некомпетентни и безскрупулни лъжци рушат инфраструктурата на държавата и застрашават живота и здравето на хората и икономическото развитие на държавата. Затова ще предприемем следното:

На 26.07.2022 г. ще проведем пресконференция, на която хронологично и с имена ще покажем виновниците за сегашното състояние на строителния сектор в страната и ще запознаем обществото с последиците, които ще настъпят от действията и бездействията на същите тези хора.

От 27.07.2022 г. започваме безсрочни стачни действия в цялата страна, които ще продължат докато в България се намерят държавници, които да предприемат необходимото за нормализиране на отрасъла. Подробности за стачните действия ще представим на пресконференцията!

Обръщаме се за подкрепа към Камарата на Строителите в България и синдикалните организации в строителството:

Приятели, това не е борба за парите на осем души, както манипулативно и невярно твърди един доказан нарушител на Конституцията! Това е битка за оцеляването на един цял икономически сектор и на стотиците хиляди работещи в него.

ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

БЪЛГАРСКА БРАНШОВА КАМАРА „ПЪТИЩА“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Женски бой в NOVA! Две от най-вървежните синоптички се хванали за косите
Next: За всички, които се чудят защо се редим на опашка за Гърция! И ще продължаваме да го правим

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.