Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За всяка болка има билка – 20 безценни съвета от баба Ванга за здравето и храненето
  • Новини

За всяка болка има билка – 20 безценни съвета от баба Ванга за здравето и храненето

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
vasgaskbiasblaskdsao.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Името на Ванга отдавна вече е легенда, а думите ѝ продължават да са актуални и днес, и намират нов смисъл сред идните поколения. Прочутата петричка пророчица е давала съвети на хората по всякакви въпроси, включително за лечението и храненето.

Самата тя е изцерила хиляди хора и на всеки е казвала да изпълнява следните правила. Вижте кои са най-важните й заръки за ежедневието, за да сме здрави.

Ето 20 безценни съвета за здраве от баба Ванга :Ванга заръки

1. Земята е нашата майка. Пазете я, почитайте я. Земята ни храни и търпи, но понякога се надига и наказва. Тя може много тежко да наказва…

2. Вие тровите земята, храните потомството си с отрови, а после идвате и се оплаквате: „Ох, колко хора са хванали рак, колко нови болести плъзнаха… Помогни, Ванге!“ Вразумете се, докато е време, иначе ще страдате.

3. Не късайте цветята! Всяко цвете е като едно слънце или баня. Когато ги гледаш и им се любуваш, ти получаваш такова освобождение, както от слънцето или както след баня.

Когато ги късате, не забелязвате как те плачат… Тъжно е да се откъсне клонче от дърво или от люляк, макар и там да остават и други цветове.

А колко скръбно е да се откъсне лале или кокиче – то е все едно майка да изгуби единственото си дете… Говорят ми растенията, но те са много, а аз успявам да запомня малко.

4. Цветята са живи същества, излъчват енергия, дават сила. По това как растат в една къща, ще разберете има ли любов и хармония в нея.

5. Не подарявайте откъснати цветя – така носите скръб на хората. Откъснатото цвете плаче като малко дете.

6. Светът е започнал с билките и с билките ще свърши. Но билките от една страна лекуват само хората, които живеят в нея. Така е определено. Всеки да се лекува със своите билки.

7. Лекарствата затварят вратата, през която може да влезе природата чрез билките и да излекува болния организъм. За всяка болка има билка.

8. В Природата е написано кой как да се лекува. Четете езика на Природата – чрез нея Бог говори.

Ванга билки

9. Не прекалявайте с торовете и химикалите. Храната се отравя и природата вече се задъхва

10. Земята е жив организъм. Не я гневете! Изучавайте нейния език и нейните закони и ги спазвайте, за да живеете по-дълго и по-добре.

Ако сте внимателни с нея, тя ще ви даде много. Ако я гневите, ще ви накаже, защото е по-силна от вас. Колко години гледам вече: цели градове има погребани под земята след природни катаклизми, колко древни цивилизации са си отишли…

11. Не се плашете от болестите – имайте вяра. И най-здравият, ако няма вяра, ще умре.

12. Медицината прави чудеса, но и Бог прави чудеса.

13. Има два вида болести: едните се лекуват с бабински церове, другите – с професорски. Да знаете точната диагноза, това е най-важното за лечението.

14. Не стойте на течение, не стойте на влага, не пийте студена вода. От простуда стават повечето болести, от влага.

15. Тези, дето са нервни, тези, дето се страхуват от това, от онова – те не са болни. Акълът им е болен. Нека се прегледат, на невролог да отидат, на бани нека идат и да му пуснат края. Със страх не се живее.

16. Защо пушите, бе хора!? Ако това е хубаво, и мъжете, и жените щяха да имат комини на главите! Махнете тютюна, живейте по-дълго и без болести.

17. Няма нищо по-страшно от отчаянието. То е най-лошата болест. Няма цяр за него – то разяжда отвътре.

18. Не спете на пода и близо до земята. Низшите духове са там и могат да ви обсебят

жито

19. Пийте често чай от горски плодове и растения. Те са чисти и са извор на здраве. Поне веднъж седмично яжте варено жито и пийте водата, за да се очиства организма ви и да имате сили.

20. Движете се повече и работете. Мързелът е болест, която уврежда не само нравствено, но и физически.

Чистотата да се издигне в култ! Замърсяването, било то физическо или духовно е обратно на създаденото от бога, което е винаги и чисто, и красиво.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Образованието в Япония, от което родното знание може само да гледа и да се учи
Next: Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.