Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За пример! Турчин изплати жилищен кредит на младо семейство от Търново, спасили дъщеря му от удавяне
  • Новини

За пример! Турчин изплати жилищен кредит на младо семейство от Търново, спасили дъщеря му от удавяне

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
veevleleuterinov.jpg

Заможно турско семейство доизплати жилищен кредит на млада двойка от Велико Търново.
По този начин чуждите благодетели се отплатили за спасения живот на дъщеричката им. Те поискали анонимност, тъй като смятали, че добрите дела не трябва да бъдат изтъквани. Благодарните търновци обаче разказаха за огромния жест на своите благодетели пред в. “Борба”.

“Ако знаех, че случилото се ще ни донесе такава популярност, въобще нямаше да го споменем. В момента съм и на работа, а телефонът ми не спира да звъни и тук вече ме гледат накриво”, каза смутен пред “24 часа” ощастливеният Стоян Колев.

Историята на двамата млади започнала като в романтичен филм преди 8 г. Стоян и Ева следвали заедно, ходили на бригада в САЩ и отскоро вече са собственици на свой дом. 28-годишната жена разказва, че срещнала любовта на живота си на почивка в Турция

“Заедно със семейството ми отидохме на екскурзия в Истанбул. Бях очарована от този град, както и родителите ми. Единия ден вечеряхме в луксозен ресторант на брега, когато погледът ми се спря на съседната маса, от която ме гледаше симпатичен мъж”, връща се назад тя.

Съдбата си знаела работата, защото търновката и мъжът, който я ухажвал с очи и ѝ хвърлял усмивки, се оказали в един и същи хотел.

“На следващата сутрин той ме заговори на български. Не очаквах да е българин. Оказа се от Стара Загора, дошъл на почивка заедно с приятели в Истанбул. Покани ме на разходка и аз се съгласих”, спомня си тя.

До края на лятната ваканция двамата излизали често, а накрая си разменили координатите.

Искрата между тях била толкова силна, че Стоян започнал да ходи до Велико Търново всяка седмица, за да се видят, докато не решил да запише висше образование в града.

“Бях пропуснал 3 г. след абитуриентския бал, защото исках да си почина от учене, но тогава вече имах повод да запиша висше тук – заради Ева”, казва Стоян. Тя също била студентка по това време и след първата академична година на Стоян двамата заминали на бригада в САЩ. Като се върнали във Велико Търново, решили да заживеят заедно. Година по-късно обмислили варианта да изтеглят жилищен кредит, защото не искали вече да бъдат по квартири.

Кандидатствали и банката им отпуснала 50 000 лв. за ново жилище, което превърнали в уютен дом. Вноските обаче били тежки и едва смогвали да ги покрият.

На следващата година родителите на Ева подарили на влюбените романтична екскурзия до мястото, на което се запознали. Стегнали куфарите и отпътували за Истанбул. Втората им екскурзия до южната ни съседка се оказала преломна точка в живота им.

“На третия ден от престоя там бяхме отишли на басейна в хотел, за да се радваме на последните слънчеви лъчи. Случайно забелязах, че едно малко момиченце, което бягаше след друго дете, падна в басейна точно пред мен. За секунда дори не се замислих и скочих във водата да го извадя. Беше около 2 м дълбочина и щеше да се удави, ако не се бях намесил. Извадих го, настана суматоха. Дойдоха родителите на детето, които бяха много изплашени”, разказва Стоян.

Майката на момиченцето се оказала българка от Велинград, женена за турчин.

Двете семейства се сприятелили и след завръщането на Ева и Стоян продължили да поддържат връзка. Това лято турското семейство било поканено на гости в дома на търновците и чужденците пристигнали. Останали около 10 дни, като през това време обиколили всички забележителности на града, а съпругата на турчина била като мост за приятелството между двете фамилии.

Един ден в случаен разговор Стоян се изпуснал, че този месец ще му е трудно да събере месечната вноска по ипотечния кредит.

Майката на спасеното от Стоян дете разказала чутото на мъжа си. Той помолил жена си да разпита Ева за общата сума по кредита. Търновката не подозирала намеренията на приятелите си и разказала всичко. Турчинът помолил съпругата си да предаде на Ева и Стоян, че оттук нататък не трябва да се притесняват за жилищния заем.

“Турският ни приятел изрази готовност да поеме оставащата сума от кредита, но аз първоначално не повярвах”, казва Стоян.

Само дни след като отпътували от Търново, по сметката на Стоян и Ева били преведени обещаните пари. На обаждането на Ева, която нямала думи да изрази благодарността си, съпругата на турчина отговорила, че животът на детето им е безценен и това е техният подарък за извършеното добро.

Стоян пък споделя, че не е търсил отплата и отново би се хвърлил да помогне на изпаднал в беда, дори и той да е последният бедняк.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заплашиха ме да си затварям устата за далаверите с газа, каза Мая Манолова
Next: Шофьорът на автобуса факла от Тракия предотвратил огромна трагедия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.