Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заплашиха ме да си затварям устата за далаверите с газа, каза Мая Манолова
  • Новини

Заплашиха ме да си затварям устата за далаверите с газа, каза Мая Манолова

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
dalavlevieir.jpg

„Вчера получих заплашително предупреждение да спра да говоря за газовите далавери, осъществени през посредници. Съобщението, предадено ми през познати, беше да спрем да правим разкрития по темата.

Казвам на всички, които се изкушават да ни затварят устата, че това няма как да стане. За разлика от бившия зам.-министър на земеделието на Продължаваме промяната Иван Христанов, ние няма да искаме охрана и няма да ревем. И по-страшни са ни плашили. Ще продължим да казваме истината и да разобличаваме далаверите с газа, които ощетяват гражданите и бизнеса“.

Това заяви пред журналисти лидерът на „Изправи се България“ Мая Манолова по време на протестна акция на активисти от партията пред сградата на Булгаргаз в София под надслов „Залепи фактура за скъп газ пред Булгаргаз“.

Те залепиха платените от дружеството фактури на посредници за доставка на газ, който е по-скъп с 50 – 60 лева от този, който бихме получавали по договора с „Газпром“ и газов хъб „Балкан“.

„Като направим съпоставка, от 27 април, до 4 август т.г. и ги сравним с цените на газовата борса, щетата за българските граждани и бизнеса е между 330 млн. лв. и 360 млн. лв.“, разкри Мая Манолова.

„Залепям фактура с любимия посредник на „Булгаргаз“ в лицето на фирма „Мед“. Да не забравяме, че шефът на „Булгаргаз“ е работил преди това 7 години в същата фирма и според нас това е конфликт на интереси. Но и останалите посредници са предлагали значително по-скъп газ от този на газовата борса.

Лепим фактурите на стената на срама, защото дружеството е бръкнало дълбоко в джоба не само на 140 000 домакинства, които се отопляват на газ, но на всички български граждани, както и на 30 000 фирми, които работят с газ. Високите му цени повличат след себе си всички енергоносители“, отсече тя.

Манолова даде за пример дървата, които вече са над 200 лева на кубик и въпреки това не са налични. Рефлексията, според нея, се отразява директно върху цените на храните, на торовете, а от там и на земеделската продукция.

„Чака ни студена и гладна зима. Една от причините за изключително високата инфлация у нас е скъпия газ. Ръководството на „Булгаргаз“ не се притеснява от тези договори и продължава да си ги сключва. Вместо да извади цялата истина за оскъпяването на доставките, служебното правителство наля още 800 милиона лева в дружеството. Вероятно с тях, ще се заметат следите от газовите далавери“, обясни тя.

Активисти на „Изправи се България“ залепиха и снимка на Асен Василев и Кирил Петков от „Продължаваме промяната“, защото според тях те носят пряка отговорност, както за назначаването на ръководството на „Булгаргаз“, така и защото не осъществиха плановост на доставките на синьо гориво.

„Прекратиха отношенията ни с „Газпром“, преди да са осигурили достатъчни, ритмични и на прилични цени други доставки на газ. Лепим им тук снимките, защото нямат публично обявен офис, на който да го направим“, поясни Мая Манолова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути: Изхвърлиха шефовете на Булгаргаз, назначени от ПП
Next: За пример! Турчин изплати жилищен кредит на младо семейство от Търново, спасили дъщеря му от удавяне

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.