Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От последните минути: Изхвърлиха шефовете на Булгаргаз, назначени от ПП
  • Новини

От последните минути: Изхвърлиха шефовете на Булгаргаз, назначени от ПП

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
bulgalglasgas.jpg

Назначен е нов шеф на “Булгаргаз”. Това е Деница Златева. Целият борд на директорите е сменен, съобщава bTV.

Деница Златева – бивш вицепремиер в служебния кабинет, назначен от Румен Радев през 2017 година.

Говорителят на правителството Антон Кутев потвърди, че промяна в управлението на държавното газово дружество ще има.Предишният шеф Людмил Йоцов и целият съвет на директорите са задраскани. Йоцов преди да отиде в Булгаргаз беше шеф на фирмата МЕТ, чрез която у нас идва руски газ с 30% надценка, след като Петков и Василев скъсаха договора с “Газпром”.

Още политика:

Все още нямаме окончателен отговор на този въпрос, поръчали сме социалогическо проучване, за да видим резултатите при наше евентуално съвместно явяване. Това заяви в студиото на „Лице в лице“ по bTV бившият председател на Народното събрание Никола Минчев на въпрос дали „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ ще се явят заедно на вота на 2 октомври.

Той допълни, че по принцип е възможно да има такава коалиция, въпреки решението на ПП и ДБ да се регистрират поотделно за изборите.

„Маркет Линкс“: Голямата интрига е ще имаме ли коалиция в дясно – между ДБ и ПП

Според Минчев най-важното за ПП и ДБ би било да спечелят максимален брой депутати в следващото Народно събрание

Всички партии, които наистина имат желание за реформи, без задни мисли, са наши бъдещи партньори при евентуално управление. Искаме да спечелим доверието на българския народ и да спечелим ясен мандат, за да направим тези реформи. Освен това трябва да е ясно в една политическа сила кой взима решенията, защото ако се взимат от някой диван – не става, разясни той.

По думите му пенсионирането на Борисов от политиката е актуален въпрос, тъй като по този начин би понесъл своята „най-малко политическа отговорност“ за управлението на страната в последните десет години.

Кирил Петков: Борисов трябва да се пенсионира, а България да е независима

На въпрос дали трябва да бъдат възобновени преговорите с „Газпром“, Минчев отговори, че този казус трябва да бъде решаван на рационална основа.

Важен е българският интерес, което означава евтини и сигурни доставки, посочи Минчев.

По темата с борбата с корупцията бившият председател на парламента смята, че в тази насока са били направени немалки крачки, но в един момент се оказало, че „антикорупционното мнозинство не е такова, каквото изглежда“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В България ми даваха 6 месеца живот, в Испания ме оперираха 7 пъти без пари и ме спасиха
Next: Заплашиха ме да си затварям устата за далаверите с газа, каза Мая Манолова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.