Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За първи път в световната военна история руска хиперзвукова ракета Кинжал порази бойна цел в Украйна
  • Новини

За първи път в световната военна история руска хиперзвукова ракета Кинжал порази бойна цел в Украйна

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
russkskakrakektata.jpg

Руското министерство на отбраната съобщи, че на 18 март в хода на специалната военна операция в Украйна за първи път е била използвана хиперзвуковата ракета „Кинжал“.

„Авиационният ракетен комплекс „Кинжал“ с хиперзвукови аеробалистични ракети е унищожил голям подземен склад за ракети и авиационни боеприпаси на ВСУ в Делятин в Ивано-Франковска област“, уточнява говорителят на ведомството генерал-майор Игор Конашенков.

Това е първото в световната военна история бойно използване на хиперзвукова ракета.

Трябва да се припомни, че за носител на дадената ракета се използва модифицирана версия на изтребител прехващач МиГ-31К или бомбардировач Ту-22М3М.

„Кинжал“ е най-добрата хиперзвукова ракета в света. Към този момент само Русия и Китай доказано имат подобен клас оръжие.

„Кинжал“ се изстрелва от самолет и има максимална скорост от около 12 000 км/ч. Обсегът е 2 000 километра. Ракетата може да носи както конвенционални, така и ядрени бойни глави.

Поради своите характеристики „Кинжал“ е неуязвим за всички съществуващи към днешна дата противоракетни комплекси.

От края на 2017 година 10 самолета МиГ-31К, въоръжени със системата „Кинжал“ са разположени на пилотно бойно дежурство в граничещия с Украйна Южен военен окръг.

МиГ-31 е способен да развива до 3000 км/час. Изтребителят се издига на височина до 20,5 км, а обсегът на полета му е до 3300 километра.

Конашенков съобщи още, че руската оперативно-тактическа, армейска и безпилотна авиация са ликвидирали 69 военни обекти на Въоръжените сили на Украйна през нощта срещу 19 март.

Той уточни, че са унищожени четири командни пункта в населеното място Забуяне, четири зенитно-ракетни комплекса — три С-300 и един Бук-М1, 12 склада за ракетно и артилерийско оръжие и др.

Освен това авиацията на ВКС на Русия е свалила 12 безпилотни летателни апарата (БЛА) на украинската армия.

Общо от началото на руската специална операция в Украйна са унищожени 196 БПЛА, 1438 танка и други бронирани машини, 145 реактивни системи за залпов огън, 556 полеви артилерийски оръдия и минохвъргачки и 1237 единици специални военни машини.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жени Живкова: Знам истината за Борисов, не му се връзвайте!
Next: Какво се случва? Полиция е обградила дома на Кирил Петков

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.