Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За първи път от 12 години Рачков и Геро онемяха в Капките
  • Новини

За първи път от 12 години Рачков и Геро онемяха в Капките

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2024
sdfvdsfvfdskbkdkgfkbgf.png

Завладяващи музикални изпълнения, впечатляващи хореографии, страхотни имитации и неочаквана новина за бебе видяха зрителите по време на втория лайв на „Като две капки вода“. Водещите Димитър Рачков и Герасим Георгиев – Геро посрещнаха осемте звездни участници, а няколко от преобразяванията им успяха да получат аплодисменти на крака от всички в студиото на шоуто.

Първа победа в дванадесетия сезон на най-доброто шоу за имитации грабна Наско от Б.Т.Р. Талантливият певец трогна всички с превъплъщението на Лучано Павароти, а на сцената бе акомпаниран от камерен оркестър. „До последния момент ни караше да се вълнуваме с теб. Това беше изпълнение с много вкус и елегантност“, възхитена бе Хилда Казасян.

В първата имитация за вечерта се впусна Елена Атанасова, която Бутонът на късмета сблъска и с първия двоен образ. Тя се превърна в Гери-Никол и 100 KILA и изпълни хита „Направо ги убивам“. Веднага след нея Владо Зомбори обра овациите на публиката с образа на Адел и песента „Hello“. „Много хора са имитирали Адел, но никой не е достигал този детайл в имитацията. Човек забравя, че не е тя на сцената. Ти си изумително талантлив човек“, очарована след изпълнението беше Хилда Казасян. Джулиана Гани впечатли със сложната хореография на поп-иконата – Дженифър Лопес и една от най-емблематичните й песни „On The Floor“. „Много съм впечатлен от умението ви да имитирате“, каза Веселин Маринов след поразителното изпълнение на Джулиана.

Във втория двоен образ за вечерта се впусна Християна Лоизу. Тя се справи страхотно с гласовете и култовите движения на дивите Шакира и Риана. По-важна обаче бе щастливата новина, която талантливата певица сподели от сцената на „Като две капки вода“. Тя призна, че е в очакване на своята първа рожба.

 

Веднага след нея Панайот Панайотов обу високите токчета на легендарната Тина Търнър. „Пеенето ти беше чудесно, но ти липсваше енергията на Тина Търнър“, коментира Хилда Казасян. Иво Аръков също излезе от асансьора като жена  изпълни „Писах му“ на естрадната певица Кичка Бодурова. „Аз съм готова да поканя тази Кичка Бодурова на моя следващ концерт“, сподели самата Кичка Бодурова, която се включи онлайн от Лос Анджелис. Вечерта закри Мария, която удиви всички с представянето си като легендарната Лили Иванова и една от любимите български песни „Щурче“. „Най-важното беше да не преиграеш образа и ти успя. Браво, Мария“, коментира Любо Киров.

 

Следващият понеделник (4-и март), ден след националния празник на България, в шоуто „Като две капки вода“ ще звучат само български песни. В 20:00 ч. по NOVA зрителите ще видят новите образи, в които осемте звездни участници ще влязат. Бутонът на късмета отреди Панайот Панайотов да бъде Кирил Маричков, Християна да изпълни Маргарита Хранова, Елена ще трябва да имитира Светльо Витков, Иво Аръков ще пее като Наско от Б.Т.Р., Джулиана ще бъде Тони Димитрова, Мария ще влезе в света на Звезди от Ахат, Владо Зомбори ще трябва да танцува и пее като Васил Найденов, а Наско ще излезе като Веселин Маринов.

 

Как ще се справят те и кой ще грабне следващата победа? – разберете следващия понеделник от 20:00 по NOVA.

Continue Reading

Previous: Трябва да го знаеш! Защо винаги слагам гъба за чинии в барабана на пералнята – уникален битов трик
Next: Синоптици съобщават за завръщане на зимата в България с пълна сила през март

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.