Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За първи път от 12 години Рачков и Геро онемяха в Капките
  • Новини

За първи път от 12 години Рачков и Геро онемяха в Капките

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2024
sdfvdsfvfdskbkdkgfkbgf.png

Завладяващи музикални изпълнения, впечатляващи хореографии, страхотни имитации и неочаквана новина за бебе видяха зрителите по време на втория лайв на „Като две капки вода“. Водещите Димитър Рачков и Герасим Георгиев – Геро посрещнаха осемте звездни участници, а няколко от преобразяванията им успяха да получат аплодисменти на крака от всички в студиото на шоуто.

Първа победа в дванадесетия сезон на най-доброто шоу за имитации грабна Наско от Б.Т.Р. Талантливият певец трогна всички с превъплъщението на Лучано Павароти, а на сцената бе акомпаниран от камерен оркестър. „До последния момент ни караше да се вълнуваме с теб. Това беше изпълнение с много вкус и елегантност“, възхитена бе Хилда Казасян.

В първата имитация за вечерта се впусна Елена Атанасова, която Бутонът на късмета сблъска и с първия двоен образ. Тя се превърна в Гери-Никол и 100 KILA и изпълни хита „Направо ги убивам“. Веднага след нея Владо Зомбори обра овациите на публиката с образа на Адел и песента „Hello“. „Много хора са имитирали Адел, но никой не е достигал този детайл в имитацията. Човек забравя, че не е тя на сцената. Ти си изумително талантлив човек“, очарована след изпълнението беше Хилда Казасян. Джулиана Гани впечатли със сложната хореография на поп-иконата – Дженифър Лопес и една от най-емблематичните й песни „On The Floor“. „Много съм впечатлен от умението ви да имитирате“, каза Веселин Маринов след поразителното изпълнение на Джулиана.

Във втория двоен образ за вечерта се впусна Християна Лоизу. Тя се справи страхотно с гласовете и култовите движения на дивите Шакира и Риана. По-важна обаче бе щастливата новина, която талантливата певица сподели от сцената на „Като две капки вода“. Тя призна, че е в очакване на своята първа рожба.

 

Веднага след нея Панайот Панайотов обу високите токчета на легендарната Тина Търнър. „Пеенето ти беше чудесно, но ти липсваше енергията на Тина Търнър“, коментира Хилда Казасян. Иво Аръков също излезе от асансьора като жена  изпълни „Писах му“ на естрадната певица Кичка Бодурова. „Аз съм готова да поканя тази Кичка Бодурова на моя следващ концерт“, сподели самата Кичка Бодурова, която се включи онлайн от Лос Анджелис. Вечерта закри Мария, която удиви всички с представянето си като легендарната Лили Иванова и една от любимите български песни „Щурче“. „Най-важното беше да не преиграеш образа и ти успя. Браво, Мария“, коментира Любо Киров.

 

Следващият понеделник (4-и март), ден след националния празник на България, в шоуто „Като две капки вода“ ще звучат само български песни. В 20:00 ч. по NOVA зрителите ще видят новите образи, в които осемте звездни участници ще влязат. Бутонът на късмета отреди Панайот Панайотов да бъде Кирил Маричков, Християна да изпълни Маргарита Хранова, Елена ще трябва да имитира Светльо Витков, Иво Аръков ще пее като Наско от Б.Т.Р., Джулиана ще бъде Тони Димитрова, Мария ще влезе в света на Звезди от Ахат, Владо Зомбори ще трябва да танцува и пее като Васил Найденов, а Наско ще излезе като Веселин Маринов.

 

Как ще се справят те и кой ще грабне следващата победа? – разберете следващия понеделник от 20:00 по NOVA.

Continue Reading

Previous: Трябва да го знаеш! Защо винаги слагам гъба за чинии в барабана на пералнята – уникален битов трик
Next: Синоптици съобщават за завръщане на зимата в България с пълна сила през март

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.