Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За първи път от 12 години Рачков и Геро онемяха в Капките
  • Новини

За първи път от 12 години Рачков и Геро онемяха в Капките

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2024
sdfvdsfvfdskbkdkgfkbgf.png

Завладяващи музикални изпълнения, впечатляващи хореографии, страхотни имитации и неочаквана новина за бебе видяха зрителите по време на втория лайв на „Като две капки вода“. Водещите Димитър Рачков и Герасим Георгиев – Геро посрещнаха осемте звездни участници, а няколко от преобразяванията им успяха да получат аплодисменти на крака от всички в студиото на шоуто.

Първа победа в дванадесетия сезон на най-доброто шоу за имитации грабна Наско от Б.Т.Р. Талантливият певец трогна всички с превъплъщението на Лучано Павароти, а на сцената бе акомпаниран от камерен оркестър. „До последния момент ни караше да се вълнуваме с теб. Това беше изпълнение с много вкус и елегантност“, възхитена бе Хилда Казасян.

В първата имитация за вечерта се впусна Елена Атанасова, която Бутонът на късмета сблъска и с първия двоен образ. Тя се превърна в Гери-Никол и 100 KILA и изпълни хита „Направо ги убивам“. Веднага след нея Владо Зомбори обра овациите на публиката с образа на Адел и песента „Hello“. „Много хора са имитирали Адел, но никой не е достигал този детайл в имитацията. Човек забравя, че не е тя на сцената. Ти си изумително талантлив човек“, очарована след изпълнението беше Хилда Казасян. Джулиана Гани впечатли със сложната хореография на поп-иконата – Дженифър Лопес и една от най-емблематичните й песни „On The Floor“. „Много съм впечатлен от умението ви да имитирате“, каза Веселин Маринов след поразителното изпълнение на Джулиана.

Във втория двоен образ за вечерта се впусна Християна Лоизу. Тя се справи страхотно с гласовете и култовите движения на дивите Шакира и Риана. По-важна обаче бе щастливата новина, която талантливата певица сподели от сцената на „Като две капки вода“. Тя призна, че е в очакване на своята първа рожба.

 

Веднага след нея Панайот Панайотов обу високите токчета на легендарната Тина Търнър. „Пеенето ти беше чудесно, но ти липсваше енергията на Тина Търнър“, коментира Хилда Казасян. Иво Аръков също излезе от асансьора като жена  изпълни „Писах му“ на естрадната певица Кичка Бодурова. „Аз съм готова да поканя тази Кичка Бодурова на моя следващ концерт“, сподели самата Кичка Бодурова, която се включи онлайн от Лос Анджелис. Вечерта закри Мария, която удиви всички с представянето си като легендарната Лили Иванова и една от любимите български песни „Щурче“. „Най-важното беше да не преиграеш образа и ти успя. Браво, Мария“, коментира Любо Киров.

 

Следващият понеделник (4-и март), ден след националния празник на България, в шоуто „Като две капки вода“ ще звучат само български песни. В 20:00 ч. по NOVA зрителите ще видят новите образи, в които осемте звездни участници ще влязат. Бутонът на късмета отреди Панайот Панайотов да бъде Кирил Маричков, Християна да изпълни Маргарита Хранова, Елена ще трябва да имитира Светльо Витков, Иво Аръков ще пее като Наско от Б.Т.Р., Джулиана ще бъде Тони Димитрова, Мария ще влезе в света на Звезди от Ахат, Владо Зомбори ще трябва да танцува и пее като Васил Найденов, а Наско ще излезе като Веселин Маринов.

 

Как ще се справят те и кой ще грабне следващата победа? – разберете следващия понеделник от 20:00 по NOVA.

Continue Reading

Previous: Трябва да го знаеш! Защо винаги слагам гъба за чинии в барабана на пералнята – уникален битов трик
Next: Синоптици съобщават за завръщане на зимата в България с пълна сила през март

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.