Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Зеленски постави условието! Кога отива при Путин
  • Без категория

Зеленски постави условието! Кога отива при Путин

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Screenshot_1

Украинският президент Володимир Зеленски изисква гаранции за сигурност от НАТО и допълнителни доставки на оръжия, преди да започнат мирни преговори с Владимир Путин, пише The Telegraph.

Зеленски подчерта на пресконференция по време на среща с новия върховен представител на ЕС по външната политика Кая Калас и председателя на Европейския съвет Антониу Коста, че поканата на Украйна в НАТО е необходима за оцеляването на страната.

Според изданието Зеленски също е изразил готовността си временно да се откаже от окупираните от Русия територии и по-късно да ги предоговори дипломатически. Той обаче призова НАТО да предложи гарантирана защита за контролираните от Киев части от Украйна, за да се сложи край на „горещата фаза на войната“.

Украинският лидер вижда напредъка с НАТО и доставките на оръжия като условия за преговори Украинският президент подчерта, че страната му трябва да има „силна позиция“, преди да започнат преговорите с Кремъл. За тази цел той призова за напредък с НАТО и значителен брой далекобойни оръжия за отбрана. „Само когато изпълним всички тези условия и сме силни, можем да определим много важния дневен ред за среща с един или друг от убийците“, каза Зеленски.

Кая Калас обясни, че членството в НАТО е най-силната гаранция за сигурността на Украйна. Според доклада обаче дипломати от НАТО смятат бързото присъединяване на Украйна за доста нереалистично, тъй като много членове се опасяват, че ще бъдат въвлечени във войната с Русия. Самият Зеленски също призна това и подчерта, че Киев няма нереалистични очаквания по отношение на членството в НАТО.

В интервю за японска агенция Зеленски призна, че в момента украинската армия не е достатъчно силна, за да си върне окупираните от руската армия територии, включително Крим. Украйна ще се стреми към бързо прекратяване на войната с

Русия и връщане на част от територията си от Москва по дипломатически път, след като членството на Киев в НАТО стане сигурно, каза украинският президент Володмир Зеленски в интервю за японската новинарска агенция Киодо.

„На нашата армия ѝ липсва сила, за да направи това. Истина е“, каза Зеленски и добави: „Трябва да намерим дипломатическо решение“.

Но той посочи, че подобни стъпки трябва да бъде обмислени само „когато знаем, че сме достатъчно силни“, за да не може Русия да прояви нова агресия срещу Украйна.

Continue Reading

Previous: Свекървата записала на видео кавгата на сина си и снаха си, след което я показала на сина си и едва тогава очите му се отворили
Next: Шефът на Еконт закъса с яхта за 5 милиона в Атлантическия океан

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.