Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Зеленски постави условието! Кога отива при Путин
  • Без категория

Зеленски постави условието! Кога отива при Путин

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Screenshot_1

Украинският президент Володимир Зеленски изисква гаранции за сигурност от НАТО и допълнителни доставки на оръжия, преди да започнат мирни преговори с Владимир Путин, пише The Telegraph.

Зеленски подчерта на пресконференция по време на среща с новия върховен представител на ЕС по външната политика Кая Калас и председателя на Европейския съвет Антониу Коста, че поканата на Украйна в НАТО е необходима за оцеляването на страната.

Според изданието Зеленски също е изразил готовността си временно да се откаже от окупираните от Русия територии и по-късно да ги предоговори дипломатически. Той обаче призова НАТО да предложи гарантирана защита за контролираните от Киев части от Украйна, за да се сложи край на „горещата фаза на войната“.

Украинският лидер вижда напредъка с НАТО и доставките на оръжия като условия за преговори Украинският президент подчерта, че страната му трябва да има „силна позиция“, преди да започнат преговорите с Кремъл. За тази цел той призова за напредък с НАТО и значителен брой далекобойни оръжия за отбрана. „Само когато изпълним всички тези условия и сме силни, можем да определим много важния дневен ред за среща с един или друг от убийците“, каза Зеленски.

Кая Калас обясни, че членството в НАТО е най-силната гаранция за сигурността на Украйна. Според доклада обаче дипломати от НАТО смятат бързото присъединяване на Украйна за доста нереалистично, тъй като много членове се опасяват, че ще бъдат въвлечени във войната с Русия. Самият Зеленски също призна това и подчерта, че Киев няма нереалистични очаквания по отношение на членството в НАТО.

В интервю за японска агенция Зеленски призна, че в момента украинската армия не е достатъчно силна, за да си върне окупираните от руската армия територии, включително Крим. Украйна ще се стреми към бързо прекратяване на войната с

Русия и връщане на част от територията си от Москва по дипломатически път, след като членството на Киев в НАТО стане сигурно, каза украинският президент Володмир Зеленски в интервю за японската новинарска агенция Киодо.

„На нашата армия ѝ липсва сила, за да направи това. Истина е“, каза Зеленски и добави: „Трябва да намерим дипломатическо решение“.

Но той посочи, че подобни стъпки трябва да бъде обмислени само „когато знаем, че сме достатъчно силни“, за да не може Русия да прояви нова агресия срещу Украйна.

Continue Reading

Previous: Свекървата записала на видео кавгата на сина си и снаха си, след което я показала на сина си и едва тогава очите му се отворили
Next: Шефът на Еконт закъса с яхта за 5 милиона в Атлантическия океан

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.