Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знаков завод у нас хлопна кепенци, Красимир Дачев обясни защо
  • Новини

Знаков завод у нас хлопна кепенци, Красимир Дачев обясни защо

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
zvadaodaodoa.jpg

Зам.-председателят на Българската търговско-промишлена палата Красимир Дачев коментира защо спря дейността на завода „Свилоза“.

„Класическият номер – няма дървесина. Последните години тръгна добре, но миналата година имаше 3 пъти избори, а избори се купуват с дърва, на някои места. Горските не могат да си гледат работата, защото политиците им се месят много“, заяви той в студиото на „Денят ON AIR“.

Дачев сподели, че в горите назрява много сериозен проблем, защото от няколко години прирастът е започнал да пада, тъй като не се извършват лесокултурни мероприятия, почистване на горите, подборна сеч. Когато гората не се чисти, първо идват буболечките, след това пожарите.

„И на бабите е ясно, че ако имаш градина, ако не я подрязваш, не я чистиш, тя не може да расте, не може да бъде здрава“, даде пример гостът пред Bulgaria ON AIR.

Според него хората ще имат проблем със снабдяване с дърва за зимата, защото дървесината вече е стигнала цена от 200 лв. Той смята обаче, че газ ще има, защото българската икономика е здрава и жилава, и ако държавата не намери газ, те ще намерят, но лошото е, че няма да е нормативно уредено.

„Не става въпрос да се спира износът. Те не са си изпълнили плановете, които самички са си направили в последните 5-10 години. Защо ги правят тези планове? Защо ги утвърждават? Защо ни залъгват? Мен ме ужасява тази арогантност как смело лъжат и виждат, че никаква отговорност не носят.

Като някакви шамани ни обясняват как всичко ще бъде утопично, как всичко ще бъде добре, купувайте си свещи като в Швейцария, да се запасявате за зимата, ще се къпете по-малко. Ние, наивници на такава библейска вече възраст, преклонна, и пак им вярваме, защото не допускаме, че министър-председател, вицепремиер ще стои срещу тебе и ще те лъже като циганин“, каза Дачев.

На въпроса дали очаква от служебния кабинет да плаща на „Газпромбанк“ по схемата, той отвърна, че много драма се хвърля, защото те така или иначе трябва да плащат, а всъщност никой не иска от тях една стотинка или един цент повече. Проблемът е, че досегашните плащания не стигат до „Газпром“, защото има санкции и тези пари са блокирани. Според него не може да се плати от друго място, освен директно в „Газпром“.

„С действията си, които правят, вдигнаха цени на метали, на енергия, на газ, на ток, аз ставам неконкурентоспособен. Българската икономика става неконкурентоспособна и скоро тези, които изнасяме, ще усетим. Сега държавата е щастлива, че има много пари заради високите цени, но тези пари са от моя и вашия джоб“, смята гостът.

„Винаги имаш някаква надежда и тази надежда държи България. Ако я няма тази надежда, да затваряме и да посегнем да изключим лампата, че е скъп токът. Но е тъжно, когато действителността е една, а пред теб идват интелигентни млади хора и ти говорят глупости и ти трябва от уважение да се правиш, че им вярваш“, заяви още Дачев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учен от БАН сензационно: Българска технология ще реши енергийната криза за векове напред
Next: Пряко предаване от Сакар, националната сигурност е застрашена, бедствие! Военните са вече на крак

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.