Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пряко предаване от Сакар, националната сигурност е застрашена, бедствие! Военните са вече на крак
  • Новини

Пряко предаване от Сакар, националната сигурност е застрашена, бедствие! Военните са вече на крак

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
saakrkarkarka.jpg

Пожарът в Сакар планина – на границата на областите Хасково и Стара Загора се разраства. Въпреки че пожарът е между три села – Полски Градец, Светлина и Мъдрец, засега няма опасност за хората и населените места.

Областният управител на Стара Загора Иван Чолаков обяви частично бедствено положение за землището на с. Полски градец, община Раднево, където избухна пожара от 14:00 ч.

Пътят между Полски градец и с. Светлина е затворен. Горят предимно широколистни гори, както и иглолистни. В резултат на влошените метеорологични условия, свързани с появата на силен вятър, пожарът е обхванал значителна площ, съобщиха от областната управа.

В борбата с огнената стихия са включени хеликоптер от 24-та авиобаза „Крумово“ на ВВС, тежка техника от „Мини Марица-Изток“, осем пожарни от Стара Загора, две – от Хасково. Очаква се подкрепа от Пловдив, съобщиха от областната управа на Стара Загора.

В късния следобед на място пристигнаха управителят на рудник „Трояново-север“ Стойко Башалов, ръководителят на отдел „Сигурност“ в дружеството Любчо Василев и булдозеристът Георги Богданов. С минната техника веднага започна прокарването на просеки и гасене на пожарите в труднодостъпни места около селата Изворово и Йерусалимово. Овладяването и потушаването им са затруднени заради силния вятър в района.

„Работим и от въздух и от земята, тъй като като вятърът за много кратко време разви пожара в големи мащаби. Не мога да кажа колко декари. Работим с техника на „Мини Марица-Изток“ и ТЕЦ-2 с тежка верижна техника, с хеликоптер от ВВС. Целта ни е да защитим военното поделение, което е зад мен, с просеки и водна защита и съответно пред мен цялата полоса, която е обхваната, за да може да я обиколим на време, за да не ни изпревари и съответно посоката на разпространение към с. Полски Градец да спре“, обясни комисар Стоян Колев – директор на РСПБЗН-Стара Загора.

По димуте му към момента за Полски Градец няма опасност. За Мъдрец посока запад – също. За посока Светлина, огнеборците от Хасково са там, и очаква и там се справят добре.

„Лошото е, че вятъра както виждате се засилва и бързаме, за да успеем да заградим пожара“, каза комисар Стоян Колев.

Гасенето ще продължи през цялата нощ, а два от големите пожара в Хасковско вече са потушени. Локализиран е и пожарът край село Брягово, заради който беше обявено бедствено положение в община Хасково.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаков завод у нас хлопна кепенци, Красимир Дачев обясни защо
Next: Слави Трифонов се връща на сцената

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.