Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знаков завод у нас хлопна кепенци, Красимир Дачев обясни защо
  • Новини

Знаков завод у нас хлопна кепенци, Красимир Дачев обясни защо

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
zvadaodaodoa.jpg

Зам.-председателят на Българската търговско-промишлена палата Красимир Дачев коментира защо спря дейността на завода „Свилоза“.

„Класическият номер – няма дървесина. Последните години тръгна добре, но миналата година имаше 3 пъти избори, а избори се купуват с дърва, на някои места. Горските не могат да си гледат работата, защото политиците им се месят много“, заяви той в студиото на „Денят ON AIR“.

Дачев сподели, че в горите назрява много сериозен проблем, защото от няколко години прирастът е започнал да пада, тъй като не се извършват лесокултурни мероприятия, почистване на горите, подборна сеч. Когато гората не се чисти, първо идват буболечките, след това пожарите.

„И на бабите е ясно, че ако имаш градина, ако не я подрязваш, не я чистиш, тя не може да расте, не може да бъде здрава“, даде пример гостът пред Bulgaria ON AIR.

Според него хората ще имат проблем със снабдяване с дърва за зимата, защото дървесината вече е стигнала цена от 200 лв. Той смята обаче, че газ ще има, защото българската икономика е здрава и жилава, и ако държавата не намери газ, те ще намерят, но лошото е, че няма да е нормативно уредено.

„Не става въпрос да се спира износът. Те не са си изпълнили плановете, които самички са си направили в последните 5-10 години. Защо ги правят тези планове? Защо ги утвърждават? Защо ни залъгват? Мен ме ужасява тази арогантност как смело лъжат и виждат, че никаква отговорност не носят.

Като някакви шамани ни обясняват как всичко ще бъде утопично, как всичко ще бъде добре, купувайте си свещи като в Швейцария, да се запасявате за зимата, ще се къпете по-малко. Ние, наивници на такава библейска вече възраст, преклонна, и пак им вярваме, защото не допускаме, че министър-председател, вицепремиер ще стои срещу тебе и ще те лъже като циганин“, каза Дачев.

На въпроса дали очаква от служебния кабинет да плаща на „Газпромбанк“ по схемата, той отвърна, че много драма се хвърля, защото те така или иначе трябва да плащат, а всъщност никой не иска от тях една стотинка или един цент повече. Проблемът е, че досегашните плащания не стигат до „Газпром“, защото има санкции и тези пари са блокирани. Според него не може да се плати от друго място, освен директно в „Газпром“.

„С действията си, които правят, вдигнаха цени на метали, на енергия, на газ, на ток, аз ставам неконкурентоспособен. Българската икономика става неконкурентоспособна и скоро тези, които изнасяме, ще усетим. Сега държавата е щастлива, че има много пари заради високите цени, но тези пари са от моя и вашия джоб“, смята гостът.

„Винаги имаш някаква надежда и тази надежда държи България. Ако я няма тази надежда, да затваряме и да посегнем да изключим лампата, че е скъп токът. Но е тъжно, когато действителността е една, а пред теб идват интелигентни млади хора и ти говорят глупости и ти трябва от уважение да се правиш, че им вярваш“, заяви още Дачев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учен от БАН сензационно: Българска технология ще реши енергийната криза за векове напред
Next: Пряко предаване от Сакар, националната сигурност е застрашена, бедствие! Военните са вече на крак

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.