Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зов за помощ! Две украинки изчезнаха безследно в Бургас
  • Новини

Зов за помощ! Две украинки изчезнаха безследно в Бургас

Иван Димитров Пешев септември 25, 2022
ssniasniasinas.png

Украинецът Андрий Блинов потърси медиите, за да сигнализира, че майка му Марина Блинова и нейната приятелка Марина Мелник, са в неизвестност от 2 септември.

Последната им известна локация е Бургас.

Двете жени пътували със стар автомобил „Фолксваген Шаран“ с регистрационен номер VK 257 CL, тъмносин на цвят.

Андрий Блинов, който е на 24 години, е военноповинен гражданин и няма право да напуска страната си. Не може да дойде до Бургас, за да подаде сигнал, но го е направил в районното управление на полицията в Днипровски район в Киев. Заявлението е с номер 45254, уточни Блинов.

Не изпускай тези оферти:

„Много е трудно дистанционното свързване с българските служби от Украйна и затова Ви моля да ми окажете максимално съдействие“, зове притесненият син.

Майка му е родена на 3 януари 1978 година, а приятелката й – на 14.12.1986 година.

Ако сте виждали тези две жени – може да се обадите на телефон – 00380958371756.

Още криминални новини:

16-годишно момче беше намушкано в София. То е настанено в „Пирогов“. След скарване с група млади мъже ученикът и още един тийнейджър са нападнати и бити, съобщи bTV от свои източници. По-тежко пострадалото момче е с три прободни рани. Снощи е бил в реанимация. Другото момче е пострадало от ударите и след преглед е изписано.

Случаят е от петък след обяд, а сигнал е подаден в 19 ч. Инцидентът става медийно достояние снощи. Първоначално са задържани трима души, но впоследствие единият е освободен. Човекът с ножа, който е сочен за извършител, е палестински гражданин. От МВР потвърдиха, че инцидентът е станал след скарване в района на 18-о училище в София. По последна информация няма опасност за живота на настаненото момче в „Пирогов“.

Бащата на намушканото момче Иво Вълков разказа, че синът му е стабилизиран. Лекарите са направили всичко възможно, за да го спасят. „Това, което ми е известно до момента, е, че след размяна на реплики се започва нападение. Двама от нападателите са бежанци, а третият – български гражданин.

Нападат сина ми и негови приятели. Това става пред магазин до училището. След спречкването се разделят. През това време тримата нападатели се връщат до магазина, единият прескача бара и взима нож“, разказа Иво Вълков.

Собственикът на магазина се е опитал да вземе ножа, но не е успял. След това тримата започват да гонят компанията на сина на Вълков. „Догонват ги и започва ръкомахане с ножа по всички. Някои се разбягват, но синът ми и още един негов приятел не успяват. Наръган е в гърдите и корема.

Тук вече е неописуема жестокост. Третият нападател – българинът, по информация се оказа, че е Ахмад Алгафари, племенник на Нидал Алгафари. Това са данните на очевидци“, разказа още бащата.

Екипът на bTV направи проверка и бе потвърдено, че става въпрос за племенник на Нидал Алгафари. Версията на семейството му обаче е, че той се е опитал да спре човека с ножа. Тъй като не е установен като извършител, е бил освободен. „По моя информация той не е държал ножа, но може би е бил най-агресивният.

След нанесения побой синът ми е намушкан в гърдите и отстрани в корема. Ахмад Алгафари вижда къде му е раната и започва да го удря с юмруци там, без да спира. Това са разказите на свидетели, които са дали показания“, разказа още бащата. Показания са дали повече от 10 души.

Нидал Алгафари също е забелязан пред Трето районно управление, допълни Иво Вълков. На сутринта племенникът му е освободен. Според него вече има опит за прикриване на истината, тъй като в някои медии се съобщава само за двама задържани.

Още криминални:

Млад пловдивчанин почина след като бе покосен от 20 000 волта ток, съобщи „Марица“. Мъжът бил на възраст между 30 и 35 години, от ромски произход. Наскоро се разделил с жена си. Вчера вечерта той и негови приятели решили да крадат проводници. Проблемът бил, че някой трябвало да се покатери на височина от 6 метра на трафопост.

Младият пловдивчанин изявил желание и се покатерил, за да докопа дебелите проводници. Секунди по-късно обаче през него преминали 20 000 волта ток. В резултат на мощното напрежение направо изхвърчал от трафопоста и паднал на земята от 6 метра височина. Бил в безсъзнание. Приятелите му се изплашили и веднага подали сигнал на тел. 112.

След минути на място пристигнали полиция и линейка. Пострадалият бил откаран в болница. Имал множество тежки фрактури, включително на черепа. Над 2 часа лекарите се опитвали да ги реанимират, но без успех. Малко след полунощ мъжът починал.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Джигит със спортна кола предизвика касапница на Околовръстното в София! Има жертва и ранени
Next: Нинова разкри с какъв ход Борисов смята да се върне на власт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.