Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова разкри с какъв ход Борисов смята да се върне на власт
  • Новини

Нинова разкри с какъв ход Борисов смята да се върне на власт

Иван Димитров Пешев септември 25, 2022
basbasoboasboas.jpg

Срещаме подкрепа за това, което направихме. Млади хора споделят, че са признателни за детските градини. Работниците и пенсионерите ни благодарят. Всички очакват да продължим.

Управлението ни има високо одобрение, но хората очакват това да продължи. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова пред Нова нюз.

„Смятам, че войната и последиците могат да се окажат опасност за националната сигурност. Дори бедността е описана като такава в докладите. Дефицитът на горива, енергоносители и тяхното отражение върху икономиката и живота на хората могат да се окажат в голяма опасност“, допълни тя.

„Ние от години сме против санкциите. Смятаме, че те не решават проблема и времето го доказва. Нито спряха войната, нито спряха ескалацията. Смятаме, че вредят и виждаме, че има едно такова крехко разбиране вече“, каза Нинова.

Не изпускай тези оферти:

„Да застанем на страната на жертвата – приехме декларация, оказахме хуманитарна помощ, приехме бежанци, помогнахме на майки и деца. Правителството направи всичко възможно да бъдат посрещнати и настанени.

Що се отнася до енергоносителите – не приемам това, че трябва да се прекратят доставките. Ако мислим държавнически, трябва да преговаряме с „Газпром“. Дори да не вземем количествата, трябва да ги платим“, обясни лидерът на БСП.

Тя заяви, че въпреки че сме „вражеска“ държава за Русия, трябва да се опитаме да възстановим диалога, заради българския интерес.

„Това, което обещахме, го реализирахме. Социалната сфера е образа на БСП и постигнахме максимума. 22 млрд. отидоха в хората. Инфлацията изяде голяма част от тези доходи. Трябва да имаме цялостна политика по увеличение на доходите“, категорична е Нинова.

„Спомням си една оферта от 2017 година за голяма коалиция между нас и ГЕРБ. Ние отказахме, разбира се, защото се борим срещу това управление. С ГЕРБ не бихме направили коалиция. Получавахме всякакви оферти. Като не се съгласихме, бяхме подложени на силни атаки. Искаме да се промени този модел на управление“, каза тя.

Нинова заяви, че БСП категорично ще иска таван на цените, за да се спре ръстът им.

„Свръхпечалбите от енергийните дружества трябва да се разпределят справедливо. Минималната работна заплата трябва да стане половината от средната. Трябва да се обединим около понятието „енергийна бедност“.

Трябва да преизчислим пенсиите. Според нас това трябва да са първите неща, които трябва да сложим на масата за разговори буквално на трети октомври“, заяви тя.

Според нея не трябва да има експертно правителство, а да се носи политическа отговорност за излизането от кризата.

„ГЕРБ се опитват да прокарат тази теза, за да се скрият зад експертен кабинет и да се върнат на власт. Лансираха евроатлантическо правителство, не им се получи. Това е опит да се върнат на власт под друга форма“, допълни Нинова.

Още политика:

Една от най-светлите дати в българската история – 22 септември – тази година беше грозно употребена от шепа зависими от невежеството, късата памет и собствените им комплекси лица.

Българският Ден на независимостта беше използван за странната инициатива „Мрак за светлина“, която имаше за цел да угаси осветлението на паметника на Съветската армия в София и на монументи, свързани с Русия, в останалите градове в страната за две нощи.Това се казва в специална позиция на БСП-София. Ето какво гласи тя:

БСП – София: „Мрак за светлина“ е зловеща карма за пожелалите мрак с илюзията, че той ще донесе светлина

ПОЗИЦИЯ

на

Изпълнителното бюро на БСП – София

Една от най-светлите дати в българската история – 22 септември – тази година беше грозно употребена от шепа зависими от невежеството, късата памет и собствените им комплекси лица.

Българският Ден на независимостта беше използван за странната инициатива „Мрак за светлина“, която имаше за цел да угаси осветлението на паметника на Съветската армия в София и на монументи, свързани с Русия, в останалите градове в страната за две нощи.

Това било знак на независимост от руската зависимост в съвремието. Абсурден каламбур, олицетворяващ дългогодишния напън на дузина и половина отявлени русофоби да скрият факти от историята.

„Мрак за светлина“ е нонсенс. Също като „Смърт за живот“ и като „Война за мир“. Тази кампания не е нищо друго, освен зловеща карма за пожелалите мрак с илюзията, че той ще донесе светлина.

„Мрак за светлина“ е равно на война. А войната не носи мир. Войната води до унищожение. Във войната няма победители, има само жертви. Затова е важно да знаем и помним историята и допуснатите грешки, които доведоха до Втората световна война.

Както и до всички войни назад във времето. Точно в това е смисълът на паметниците – да бдят над късопаметните.

Тъжно е, че в горещата фаза на предизборната кампания едни определени политически сили отчаяно се борят за гласове чрез манипулиране на исторически факти от миналото, вместо чрез търсене и предлагане на решения за бъдещето.

Историята обаче не може да бъде индулгенция за провала на политиката им днес. Тази кампания и тези предсрочни парламентарни избори ще минат. Ще дойде важната за нашия град кампания за местните избори.

БСП – София ще влезе в нея с ясна визия за промяна в София, за превръщането на нашия град в модерна европейска столица. Ще предложим решения, ще работим за по-удобен и приветлив град за всички нас, ще мислим за хората, ще градим бъдещето.

Едно нещо няма да направим – няма да рушим! Няма да се опитваме да заличаваме следите на историята. Няма да гасим светлините на миналото, за да е светъл пътят пред нас…

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зов за помощ! Две украинки изчезнаха безследно в Бургас
Next: МВР издирва сина на Софи Маринова! Лоренцо заподозрян в тежко престъпление

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.