Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВР издирва сина на Софи Маринова! Лоренцо заподозрян в тежко престъпление
  • Новини

МВР издирва сина на Софи Маринова! Лоренцо заподозрян в тежко престъпление

Иван Димитров Пешев септември 25, 2022
loroasoransrnas.jpg

МВР издирва Лоренцо, синът на Софи Маринова. Искат да го разпитат във връзка с разбит канал за трафик на мигранти край Бургас. От Флагман съобщават обаче, че Лоренцо се е покрил и следа от него няма.

Информацията сочи, че 21-годишният Иван С., арестуван при разследването, е направил твърдения свързани с Лоренцо.

Той бе задържан в петък, по време на прекарване на група мигранти край Русокастро.

Казал е на разследващите, че Лоренцо го е взел от строителен обект в София. След това го качва на колата си и го кара до Дебелт. Там патрулна кола ги спира на входа на селото, като двамата са записани в списъка на полицаите.

Не изпускай тези оферти:

Лоренцо оставя Иван в Дебелт, дава му ключовете на Сузуки Витара с пълен резервоар. На джипиеса е зададена точка, от която Иван да вземе мигрантите. Получил е и инструкции как да се върне до София.

Иван натоварил желаещите да бъдат трафикирани, но нямал информация, че има нов пункт за проверка край Русокастро

Граничните служители го хванали без никакъв проблем. Общият работник на 21 без много мислене решил да разкаже всичко. Обидил се, че Лоренцо го е пратил неподготвен и подведен.

От МВР веднага са започнали да издирват Лоренцо, но той не е намерен на адреса си. Софи Маринова и Гринго не давали информация къде е той. Телефонът му не отговарял.

Властите са поискали разпечатка, която да установи дали и колко пъти Лоренцо е говорил с Иван. Извършват се и други действия по разследването, които за сега остават в тайна.

Целта е да се изясни дали Иван лъже, или иска да натопи Лоренцо.

Източници сочат, че Иван С. е наел един от най-добрите бургаски адвокати – като упълномощен, а не служебен защитник. Той ще го защитава в понеделник, когато ще се гледа мярката за неотклонение.

Загадка е как е платил хонорара му.

Източник: Флагман и БЛИЦ

Още криминални новини:

Млад шофьор е управлявал колата “Порше Панамера”, която тази сутрин в 4:05 мин. часа е ударила смъртоносно автомобил с двама французи до “Ринг” мола в София. Пред полицаите той е отказал категорично да даде проба за алкохол и дрога и е обяснил, че “ще се оправи в МВР болница”.

Според очевидец, Поршето го е задминало с над 200 километра в час секунди преди катастрофата. Тази скорост са установили по-късно и дознателите.

Спортният автомобил се е включвал от локалното, но засякъл и ударил малък “Форд Фокус” , движещ се в посока Летище София. Колата, в която са пътували двама французи, се е обърнала по таван. Мъжът в нея, който е на 39 г. е загинал, а жената в тежко състояние е откарана в “Пирогов”.

Движението в района е силно затруднено и се осъществява само в активната лента.

Жестока трагедия с баровско Порше на Околовръстното в София СНИМКИ

“Всичките екипи на бърза помощ и на полицията са пристигнали на мястото на инцидента почти незабавно, но ударът бил много силен. При всички положения спортният автомобил не се е движел с разрешената скорост 80 км/час”, заяви инспектор Слави Лазов от “Пътна полиция” пред БТВ.

Шофьорът на Поршето, който е собственик на две фирми за внос на коли и пречистване на отпадни води, има 29 фиша, повечето за превишена скорост, половината не са били платени и са на стойност 4500 лв.

От УМБАЛ „Света Анна“ съобщиха за БТА, че при тях е настанена в реанимация 62-годишна френска гражданка. За живота на жената има опасност. Тя има фрактура на таза и гръбнака, както и черепно-мозъчна травма.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова разкри с какъв ход Борисов смята да се върне на власт
Next: От президентството уредиха Мисис България за финансов контрольор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.