Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зов за помощ! 39-годишен бургазлия се нуждае спешно от средства за лечение в чужбина
  • Новини

Зов за помощ! 39-годишен бургазлия се нуждае спешно от средства за лечение в чужбина

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
chasjhuashjasjdaskdas.png

39-годишният Ненко Михов от Бургас е с диагноза тумор на гръбнака и се нуждае спешно от средства за лечение в чужбина. Въпреки тежката диагноза, Ненко продължава да работи като международен шофьор.

Както всеки млад човек, така и Ненко не обръща внимание на дребни здравословни проблеми. Ангажиран от ежедневни задължения и отговорности към семейство и работа пренебрегва първите симптоми, които се появяват преди години. След като болките в корема зачестяват и стават по-силни се обръща към личният си лекар, след това към специалисти в Бургас.

Февруари 2022г. се извършва операция в коремната област за поставяне на платно.

По време на операцията хирургът забелязва възпаление на дебелото черво. След възстановяване след операцията, следва нов прием в болница за извършване на ехография на коремни органи.

Установява се наличие на две хипоехогенни зони, притежаващи характеристиките на хемангеом. Фиброколоноскопия е извършена частично, поради препятстващо преминава на апарата. Направено е ЯМР и е насочен към неврохирург. Последващи прегледи са направени в София.

Преди година и половина му е направена операция в Университетската Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“. Тя се оказва неуспешна. Туморът продължава да расте и в момента е достигнал размери от 15 см. Той притиска пикочния мехур и бъбреците и затруднява ежедневните дейности на Ненко.

Декември 2022 прави консултация с хирург от Токуда, който прави прегледи в Бургас. Прави се томографско изследване.

Резултатите не са добри. Докторът го насочва за консултация с друг специалист. Прегледите – в Бургас, след това в София, се проточват с месеци, и за това мъжът се насочва за преглед в Турция.

След преглед и изследвания уведомяват Ненко и семейството му, че има надежда, но е закъснял твърде много. Уточняват сумата за операция и в Турция имат готовност да насрочат операция след като успеят да съберат необходимите средства.

Лекари в болница в Чорлу, му дават надежда, че могат да го излекуват чрез сложна операция. Тя обаче ще струва 40 000 евро, които са непосилни за семейството на бургазлията. Кампанията за набирането на средства за лечението в Турция започва в навечерието на Възкресение Христово.

В храм „Свети Пимен Зографски“ в Крайморие има поставена кутия за дарения на средства. Колкото по-бързо се събере цялата сума, толкова по-бързо ще бъде извършена и операцията.Кутия за събиране на средства ще бъдат поставени в магазина срещу Славейковото пазарче в Бургас и в магазина до блок 145 в бургаския комплекс „П. Р. Славейков“.

Всеки, който може и има желание да дари средства може да го направи и по банков път:

IBAN: BG50STSA93000029832122

За лечение на Ненко Михов 

Continue Reading

Previous: В мрежата: Знам истината за бебето на Камелия, повече глупости не ми се слушат, затова си отварям устата
Next: Да, истина е вестта за Любо Киров

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.