Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зов за помощ! 39-годишен бургазлия се нуждае спешно от средства за лечение в чужбина
  • Новини

Зов за помощ! 39-годишен бургазлия се нуждае спешно от средства за лечение в чужбина

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
chasjhuashjasjdaskdas.png

39-годишният Ненко Михов от Бургас е с диагноза тумор на гръбнака и се нуждае спешно от средства за лечение в чужбина. Въпреки тежката диагноза, Ненко продължава да работи като международен шофьор.

Както всеки млад човек, така и Ненко не обръща внимание на дребни здравословни проблеми. Ангажиран от ежедневни задължения и отговорности към семейство и работа пренебрегва първите симптоми, които се появяват преди години. След като болките в корема зачестяват и стават по-силни се обръща към личният си лекар, след това към специалисти в Бургас.

Февруари 2022г. се извършва операция в коремната област за поставяне на платно.

По време на операцията хирургът забелязва възпаление на дебелото черво. След възстановяване след операцията, следва нов прием в болница за извършване на ехография на коремни органи.

Установява се наличие на две хипоехогенни зони, притежаващи характеристиките на хемангеом. Фиброколоноскопия е извършена частично, поради препятстващо преминава на апарата. Направено е ЯМР и е насочен към неврохирург. Последващи прегледи са направени в София.

Преди година и половина му е направена операция в Университетската Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“. Тя се оказва неуспешна. Туморът продължава да расте и в момента е достигнал размери от 15 см. Той притиска пикочния мехур и бъбреците и затруднява ежедневните дейности на Ненко.

Декември 2022 прави консултация с хирург от Токуда, който прави прегледи в Бургас. Прави се томографско изследване.

Резултатите не са добри. Докторът го насочва за консултация с друг специалист. Прегледите – в Бургас, след това в София, се проточват с месеци, и за това мъжът се насочва за преглед в Турция.

След преглед и изследвания уведомяват Ненко и семейството му, че има надежда, но е закъснял твърде много. Уточняват сумата за операция и в Турция имат готовност да насрочат операция след като успеят да съберат необходимите средства.

Лекари в болница в Чорлу, му дават надежда, че могат да го излекуват чрез сложна операция. Тя обаче ще струва 40 000 евро, които са непосилни за семейството на бургазлията. Кампанията за набирането на средства за лечението в Турция започва в навечерието на Възкресение Христово.

В храм „Свети Пимен Зографски“ в Крайморие има поставена кутия за дарения на средства. Колкото по-бързо се събере цялата сума, толкова по-бързо ще бъде извършена и операцията.Кутия за събиране на средства ще бъдат поставени в магазина срещу Славейковото пазарче в Бургас и в магазина до блок 145 в бургаския комплекс „П. Р. Славейков“.

Всеки, който може и има желание да дари средства може да го направи и по банков път:

IBAN: BG50STSA93000029832122

За лечение на Ненко Михов 

Continue Reading

Previous: В мрежата: Знам истината за бебето на Камелия, повече глупости не ми се слушат, затова си отварям устата
Next: Да, истина е вестта за Любо Киров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.