Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите избухнаха след изгонването за Теодора от Ергенът: Генчо, току-що България те заобича
  • Новини

Зрителите избухнаха след изгонването за Теодора от Ергенът: Генчо, току-що България те заобича

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
stasotgaskdoasdask.jpg

кадри bTV

Зрителите на „Ергенът“ напълно подкрепят решението на Евгени да извади от шоуто агресивната и безкрайно груба и цинична Теодора. Реакциите по въпроса започват от поздравления за Ергена и стигат до откровени и доста злобни обиди. Почти няма някой, който да се изкаже в защита на детегледачката, останала без роза. Ето някои от по-ярките коментари във Фейсбук:

„Айде отивай да спиш, Сид Ленивеца !“

„Генчо, току-що България те издигна на пиедестал като махна единия парцал. Продължавай все така!!“

„Айде…Слава на Бог!!! Очаквам с нетърпение да разкарат и другите !!!“

 

„Продуценти, правилно сте изпратили злобната, надменна Теодора вкъщи…Следващата е леля Елисавета 40+ и Габи джуките..“

„Браво на ергена. Точен човек, а не като Виктор, който виждаше как Виктория измъчваше Александра и все пак ги остави до край заедно да се самоизядът“

 

„Нещо, което не може да оправи с бой, се оправя с много бой!“ – казано от детегледачка – има ли хора, които биха си поверили децата на нея? Този сезон можем само да го сравняваме с предишня, в който извадката от кандидатки за любовта на ергена беше много шарена и в по-голямата си част, дразнещо посредствена.

В този сезон пак има квоти в извадката, но като че ли ителектуалното ниво в приемливата част е по-високо. Средно статистически напълно се компенсира от другата част от участничките, където пък водещи са посредствеността, инфантилността, дребнавото интригантстване и злоба. Като цяло рецепта за изненади, поврати, интрига и забавен сезон.

Но ще видим… Даже може и Евгени да намери любов. В последния епизод имаше един кадър с неговата реакция – сякаш искаше да каже – „какво правя изобщо тука?“

 

Репликата за боя, на младата жена, която работи с деца, стана обект на обсъждане и в „Преди обед“.

Циничността и грубата постъпка да дръпне косата на друга участничка нямаше как да не бъде забелязана от Сашо Кадиев и Деси Стоянова, както и на наблюдателката на шоуто Поли Недкова, която обяви риалитито за „противоприродно“. Кадиев пък заяви, че участничките са подбирани „на база дефицити.“

Колежката му Деси беше просто изумена от присъствието на хора като Теодора не само в „Ергенът“, но и в обществото ни като цяло.

Continue Reading

Previous: Така изглеждаха ресторантите през соца: Шопската салата 70 ст., а голямата ракия вървеше по левче
Next: Възрастен мъж, крадящ храна в магазин, предизвика вълна от съпричастност

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.