Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите избухнаха след изгонването за Теодора от Ергенът: Генчо, току-що България те заобича
  • Новини

Зрителите избухнаха след изгонването за Теодора от Ергенът: Генчо, току-що България те заобича

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
stasotgaskdoasdask.jpg

кадри bTV

Зрителите на „Ергенът“ напълно подкрепят решението на Евгени да извади от шоуто агресивната и безкрайно груба и цинична Теодора. Реакциите по въпроса започват от поздравления за Ергена и стигат до откровени и доста злобни обиди. Почти няма някой, който да се изкаже в защита на детегледачката, останала без роза. Ето някои от по-ярките коментари във Фейсбук:

„Айде отивай да спиш, Сид Ленивеца !“

„Генчо, току-що България те издигна на пиедестал като махна единия парцал. Продължавай все така!!“

„Айде…Слава на Бог!!! Очаквам с нетърпение да разкарат и другите !!!“

 

„Продуценти, правилно сте изпратили злобната, надменна Теодора вкъщи…Следващата е леля Елисавета 40+ и Габи джуките..“

„Браво на ергена. Точен човек, а не като Виктор, който виждаше как Виктория измъчваше Александра и все пак ги остави до край заедно да се самоизядът“

 

„Нещо, което не може да оправи с бой, се оправя с много бой!“ – казано от детегледачка – има ли хора, които биха си поверили децата на нея? Този сезон можем само да го сравняваме с предишня, в който извадката от кандидатки за любовта на ергена беше много шарена и в по-голямата си част, дразнещо посредствена.

В този сезон пак има квоти в извадката, но като че ли ителектуалното ниво в приемливата част е по-високо. Средно статистически напълно се компенсира от другата част от участничките, където пък водещи са посредствеността, инфантилността, дребнавото интригантстване и злоба. Като цяло рецепта за изненади, поврати, интрига и забавен сезон.

Но ще видим… Даже може и Евгени да намери любов. В последния епизод имаше един кадър с неговата реакция – сякаш искаше да каже – „какво правя изобщо тука?“

 

Репликата за боя, на младата жена, която работи с деца, стана обект на обсъждане и в „Преди обед“.

Циничността и грубата постъпка да дръпне косата на друга участничка нямаше как да не бъде забелязана от Сашо Кадиев и Деси Стоянова, както и на наблюдателката на шоуто Поли Недкова, която обяви риалитито за „противоприродно“. Кадиев пък заяви, че участничките са подбирани „на база дефицити.“

Колежката му Деси беше просто изумена от присъствието на хора като Теодора не само в „Ергенът“, но и в обществото ни като цяло.

Continue Reading

Previous: Така изглеждаха ресторантите през соца: Шопската салата 70 ст., а голямата ракия вървеше по левче
Next: Възрастен мъж, крадящ храна в магазин, предизвика вълна от съпричастност

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.