Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите избухнаха след изгонването за Теодора от Ергенът: Генчо, току-що България те заобича
  • Новини

Зрителите избухнаха след изгонването за Теодора от Ергенът: Генчо, току-що България те заобича

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
stasotgaskdoasdask.jpg

кадри bTV

Зрителите на „Ергенът“ напълно подкрепят решението на Евгени да извади от шоуто агресивната и безкрайно груба и цинична Теодора. Реакциите по въпроса започват от поздравления за Ергена и стигат до откровени и доста злобни обиди. Почти няма някой, който да се изкаже в защита на детегледачката, останала без роза. Ето някои от по-ярките коментари във Фейсбук:

„Айде отивай да спиш, Сид Ленивеца !“

„Генчо, току-що България те издигна на пиедестал като махна единия парцал. Продължавай все така!!“

„Айде…Слава на Бог!!! Очаквам с нетърпение да разкарат и другите !!!“

 

„Продуценти, правилно сте изпратили злобната, надменна Теодора вкъщи…Следващата е леля Елисавета 40+ и Габи джуките..“

„Браво на ергена. Точен човек, а не като Виктор, който виждаше как Виктория измъчваше Александра и все пак ги остави до край заедно да се самоизядът“

 

„Нещо, което не може да оправи с бой, се оправя с много бой!“ – казано от детегледачка – има ли хора, които биха си поверили децата на нея? Този сезон можем само да го сравняваме с предишня, в който извадката от кандидатки за любовта на ергена беше много шарена и в по-голямата си част, дразнещо посредствена.

В този сезон пак има квоти в извадката, но като че ли ителектуалното ниво в приемливата част е по-високо. Средно статистически напълно се компенсира от другата част от участничките, където пък водещи са посредствеността, инфантилността, дребнавото интригантстване и злоба. Като цяло рецепта за изненади, поврати, интрига и забавен сезон.

Но ще видим… Даже може и Евгени да намери любов. В последния епизод имаше един кадър с неговата реакция – сякаш искаше да каже – „какво правя изобщо тука?“

 

Репликата за боя, на младата жена, която работи с деца, стана обект на обсъждане и в „Преди обед“.

Циничността и грубата постъпка да дръпне косата на друга участничка нямаше как да не бъде забелязана от Сашо Кадиев и Деси Стоянова, както и на наблюдателката на шоуто Поли Недкова, която обяви риалитито за „противоприродно“. Кадиев пък заяви, че участничките са подбирани „на база дефицити.“

Колежката му Деси беше просто изумена от присъствието на хора като Теодора не само в „Ергенът“, но и в обществото ни като цяло.

Continue Reading

Previous: Така изглеждаха ресторантите през соца: Шопската салата 70 ст., а голямата ракия вървеше по левче
Next: Възрастен мъж, крадящ храна в магазин, предизвика вълна от съпричастност

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.