Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите скочиха на БТВ: Има ли връзка Поршето на жълтите павета и Гласът на България
  • Новини

Зрителите скочиха на БТВ: Има ли връзка Поршето на жълтите павета и Гласът на България

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
zsrqwrasbsdhsd.jpg

Зрителите на БТВ останаха озадачени от анонса за новия сезон на Гласът на България.

На клипа Мария Илиева, Дара, Иван Лечев и Миро се впускат в луда надпревара по софийските улици.

Старта е точно на жълтите павета в Триъгълника на властта.

Клипът напомня на „Бързи и яростни“.

Явно се е наложило да бъде затворен част от булеварда временно за снимките.

 

Скоростите са високи – Дара и Мария Илиева хвърлят състезателни погледи.

Клипът е сниман и с дрон професионално.

 

Нямаше да има нищо лошо в това, ако малко преди да бъде излъчен анонса по БТВ не беше пуснат назидателен репортаж за младеж на 20 години, който кара Порше пак по жълтите павета.

 

Той дрифти с висока скорост пред погледа на хората.

Та, кой дава пример на такива младежи, се питат зрителите, гледайки вдъхновяващия клип на „Гласът на България“.

 

Накрая Миро слиза от Ламборгинито и пита къде е Мария.

„Най-добрите се събраха и са готови за битка“, обяви той.

Шоуто стартира на 10 септември в 20 часа по БТВ.

Иначе за младежа с Поршето се знае, че преди година е предизвикал инцидент на пътя Ахтопол-Царево.

Тогава той влиза с висока скорост от над 100 км/час в завой и се натриса в паркирала кола, в която за щастие не е имало хора.

 

 

Тогава застрашава над 10 души. Той не си е взел поука. Сега показва способностите си и в центъра на София по жълтите павета, както и в клипа на БТВ за „Гласът на България“.

Пред очите на много свидетели и в зона с ограничение на скоростта от 30 км си дрифти спокойно, без притеснение. Отново със скъпата си кола показно върти гуми като застрашава останалите участници и пешеходци.

След като е сътворил мелето се снима пред намачкания и негоден автомобил като показва неприличен жест, означавайки „не ми пука“.

Коментарите на хората красноречиво описват мнението им за такъв тип хора.

Ако беше уцелил дърво да се е свършило с мъките от такъв като тебе

Никаква ценностна система , нищо добро не те чака!

Баси какво нещо са отгледали вашите…. Ама това 100% е защото и те са като теб.

То с тая култура какво може да се очаква, освен да пребие някой човек, а и себе си в някакъв момент.

Ти, ако искаш да живееш, не се прави на супермен, следващия път няма да има кола да те спре.

И им купи нова.

 

В същото време пътници стават свидетели на далеч по-зрял уж шофьор на градски транспорт, който носи и отговорност за пътуващите. Въпреки, че е зад волана спокойно си чати с някой, като не отделя и капка внимание на случващото се около него.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Струва между 8 и 10 лв., и е за животни! За хората обаче е безценно – лекува от гъбички по ноктите до псориазис
Next: Покойният Пол Уокър бил човек със златно сърце: Направил на непозната двойка безценен подарък, причината узнали след години

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.