Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите: Хепи Ванче не е за Фермата, а за Ергенът
  • Новини

Зрителите: Хепи Ванче не е за Фермата, а за Ергенът

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
hepvavasnascas.png

Този сезон животните в аграрното риалити „Фермата“ доста поизмъчиха участниците. Грижата за друго живо същество освен за собствената персона, доста натежа на някои от тях.

След фалстарта в обора на Аксения преди няколко седмици, сега дойде реда на Хепи Ванче да се сблъска с тази сурова действителност.

Първи скандал заформи с Радо, който й остави много мръсни помещенията на животните и се наложи тя да се погрижи за хигиената първо на кравата и после да се устрои на новото място. Наложи се фермера на седмицата Калин да се намеси, за да размърда баскетболиста да си прибере поне личните вещи, пише Vihrogon.bg.

Само трябва да му хвана цаката, да си подредя там и да ми е хубаво. С тази заявка стъпи на ратайския бряг и в следващия момент вече кравата бе взела надмощие над нея.

Не изпускай тези оферти:

Голямата драма настъпи когато дойде момента за доене на кравата и нещата не тръгнаха никак гладко. Калин и Иван се опитаха да покажат на разстроената дама как се дои нареченото от нея „овца“ животно.

Ще ни разбие зъбите това животно. Ти го храниш то те рита. Ще ревна, не мога да му хвана цаката. Тя рита тая овца, оплака се на съотборниците си Ванчето. Страх ме е, все едно съм застанала под слон.

Няколко часовото доене изтощи дамата и тя се оплака:

Никога повече няма да пия мляко и неща да се занимавам със селскостопански дейности, много е тегаво и да, по-лесно ми е на яхтичка.

Зрителите веднага оцениха поведението й този сезон като го сравниха с предишното й участие.

Непостоянна, неуравновесена (хормони?), но и схемаджийка. Новите й бяха интересни, после съжаляваше, изигра номер и предаде женския съюз, не си намира място и само с теленцето са на един акъл. Нищо не я виждам да работи

Тя не е за този формат тя е за някое друго предаване. Неприятна, лицеметна, нетърпима е!

Хепи Ванче е за Ергенът не за Фермата. Сбъркала е предаването

Още:

Един от най-очакваните дуели в осмия сезон на „Фермата“ завърши с разгром на легендата Димитър Господинов, по-известен като Гуспа. Ветеранът от първото издание на предаването не успя да си извоюва реванш на Арената, за който копнееше от седем години. Организаторът на приключения сред природата отпадна с 3,5 на 11,5 след тежък, но спортсменски дуел от строителя и бивш хандбалист Калин Евтимов.

Гуспата от отбор „Стари герои“ съзнателно посочи за съперник един от най-силните представители на конкурентния тим „Нови надежди“.

„Искам да дам пример както на моите деца, така и на всички деца, че трябва да избираме не лесния, а достойния път. И дори да изгубим, да си тръгнем с вдигната глава“, каза участникът.

Той мечтаеше да спечели двубоя, за да зарадва и мотивира сина си, който страда от детска церебрална парализа.

И Гуспата, и опонентът му излязоха на Арената без да допускат мисълта за поражение. Всеки носеше талисман от близките си, който да го закриля в гладиаторските битки. В първата от тях участниците трябваше да прокопаят път в тунел от пръст и да излязат от другата страна. Гуспата поведе, но усука рамото си и се заклещи в клаустрофобичното пространство. Междувременно Калин навакса изоставането, изтегли се през тунела по гръб и финишира пръв.

Покрити с пръст и останали без дъх, опонентите влязоха във втората битка, която беше предизвикателство не за тялото, а за ума. Двамата обаче не показаха солидни знания по темите от Алманаха – на седем въпроса те дадоха седем грешни отговора, взеха по половин точка и се подготвиха за поредното физическо изпитание.

В третата битка съперниците трябваше да разцепят дебело дърво, а свирепите удари на Калин с брадвата му донесоха още точки и го приближиха към триумфа. Преминаването по трасе с люлки обаче прекъсна блестящия му победен поход. Бившият хандбалист тръгна координирано в едната посока, но връщането обратно се превърна в истински кошмар за него. След серия от падания, със смазани от болка ръце, той отказа да се бори. За разлика от него, Гуспата показа огромен хъс и воля, успя да премине и в двете направления, и спечели битката, макар с цената на тежка контузия. Една от люлките, която той използва като ласо, го удари жестоко по крака, а на терена влезе лекар, за да обработи раната.

След кратка почивка, изтощени до краен предел, съперниците се хвърлиха в последната битка – коване на стъпаловиден мост. Подкрепяни от съотборниците си, двамата атакуваха финала, без да жалят сили. Калин се оказа малко по-бърз и успя да спечели както сблъсъка, така и дуела. Личната му победа донесе важна точка и на отбора му „Нови надежди“, който поведе с 3 на 2 срещу конкурентния „Стари герои“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силна експлозия разтърси Арсенал, усетиха я в цял Казанлък
Next: 18-годишният Краси Масларов грабна 20 000 лева от Стани богат

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.