Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иванчо пита баща си: – Тате, колко вида гърди има? – Три, сине. Значи (Супер виц)
  • Новини

Иванчо пита баща си: – Тате, колко вида гърди има? – Три, сине. Значи (Супер виц)

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
aergdsgdfgdfgg.png

Иванчо пита баща си:
– Тате, колко вида гърди има?
– Три, сине. Значи, когато жената е на 20, гърдите й са като пъпеши – кръгли и сочни. Между 30 и 40, са като круши – хубави, но леко увиснали. След 50 вече са като лук.
– Що пък като лук?

– Щото, като ги видиш, почваш да плачеш…

? ? ?

Вече осми ден вали, жена ми е страшно депресирана, седи и постоянно гледа през прозореца на къщата. Ако продължи да вали, ще се наложи да я пусна вътре.

? ? ?

Снощи излязох с приятелки на „банкет“. Казах на мъжа ми Че ще се прибера точно в 12.00. Но беше много забавно с питиета, танци, още питиета. Забравих за часа. Оказа се че се прибрах в 3.00 сутринта напълно пияна. На влизане в къщи часовника с кукувицата изкука 3 пъти.

Като си дадох сметка, че мъжа ми ще се събуди от кукането изкуках с всички сили още девет пъти. Останах толкова доволна и горда от себе си от гениалната идея, за да избегна караниците с мъжа ми. Заспах спокойно мислейки колко интелигентна и умна съм. На сутринта мъжа ми ме попита в колко съм се прибрала и аз му казах в 12.00 както му бях обещала.

Помислих си „спасена съм“…след което той каза….-между другото трябва да сменим часовника с кукувицата. -Така ли – казах аз трепереща…- и защо любов моя?… – Ами снощи не знам защо изкука три пъти и извика „ебаси майката“ и изкука още четири, повърна в коридора, изкука още три пъти, спука се от смях и пак изкука, излезе тичайки, настъпи котката и счупи масата в салона, легна до мен изкука още един път и заспа.

? ? ?

Учителката влиза у час и със строг глас казва:
– Ученици, колко пъти съм ви казвала да не носите домашни любимци в училище? Какъв беше тоя плъх в коридора? Иванчо дига ръка.
– Кажи Иване…
– Госпожо, това не е плъх, а на Марийка пинчера!
А учителката казва:
– Все ми е едно какво е, котката го изяде…

? ? ?

Иванчо в час по математика:
– Господине, бихте ли повторили, нещо не разбрах?
Учителя:
– Да си слушал!
Иванчо:
– Пфффф… аре бягай бе!
Учителя:
– Моляяяя?
Иванчо:
– Да сте слушали…

? ? ?

Отива един мъж при негов длъжник:
– Не можеш ли да ми върнеш 50-те лева, които взе от мен миналата година?
Длъжникът вади един тефтер:
– Виж тук, приятел. На един дължа 1000 лева, на друг 800, на трети 600. . . Ти си в списъка чак осми. Или почакай, или ми дай още малко, за да те придвижа напред в списъка.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: (Луд Виц) Здрасти, съседе! Как е бебето? – Бебето е добре, ама ние двамата
Next: Трябва ли децата да се водят на погребения? Мнението на психолози и свещеници

Последни публикации

  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.