Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • (Луд Виц) Здрасти, съседе! Как е бебето? – Бебето е добре, ама ние двамата
  • Новини

(Луд Виц) Здрасти, съседе! Как е бебето? – Бебето е добре, ама ние двамата

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
jtsrjdhtdjhgjhgj.png

– Здрасти, съседе! Как е бебето?
– Бебето е добре, ама ние двамата се смачкахме от недоспиване. Ужасно се чувствам.
– Мими как е?
– Аз съм Мими! Гошо изглежда още по-зле…

???? ???? ????

Двама парашутисти скачат от самолета. Носят се във въздуха. По някое време единият казва на другия:
– Ябълка искаш ли?
– Искам.
Дава му, ония я изяжда.
– Още една?
– Давай.
И нея изяжда, но пита:
– Откъде пък ги вадиш тия ябълки?
– На гърба ти цяла раница има с тях.

???? ???? ????

Една котка седи и гледа едно същество. Пита:
– Ти какво си?
Съществото отговаря:
– Гном!
– Като си гном, какво правиш?
– Правя бели, троша разни работи, не оставям хората да спят нощем!
Котката се замислила.
– Ми то и аз съм гном тогава?!?

???? ???? ????

Студентско общежитие. Седят трима студенти и се чудят, какво да пият. Единият казва бира, другия ракия, третия попитал:
– Няма ли да учим?
Решили да хвърлят ези-тура, ако е ези – ще е бира, тура – ракия, а ако остане във въздуха ще учат. Хвърлят монетата и тя остава горе бавно да се върти. Гледат я и единия промърморва:
– Ей, тия физиците горе пак се занимават с глупости!

???? ???? ????

Отива един човек в цирка и казва на шефа:
– Вземете ме на работа при вас!
– А какво можете да правите? – попитал управителят.
– Ами, имитатор съм – мога да имитирам птици.
– Е, такива при нас колко са мнооого… Нямаме нужда.
– Ами, добре! – казал човекът, отворил прозореца и излетял.

???? ???? ????

Малкия Иванчо казва на баща си:
– Тате, искам пистолет!
Бащата строго му казва:
– Млъкни…знаеш кой командва?!
Иванчо:
– Разбира се, но ако имах пистолет…

???? ???? ????

Съществуват 3 степени на пиянство.
1 степен: Той звъни вкъщи, жена му вдига телефона, а той и казва: „Ал-л-оооо, жжжена ми, тази вечер съм на съвещание, ш`ъ спъ у тях!!!
2 степен: Той се прибира мъртво пиян с любовнцата си вкъщи, жена му отваря вратата, той я поглежда учудено и и казва: „Абе-е-е,жена ми, айде ако си ми приятелка, да кажеш, чe си барчедка ми!!!“ 3 степен: Прибира се пиян-залян до вкъщи, опитва се да отвори вратата , но ключът се счупва в ключалаката. Той … ляга и заспива пред вратата. На сутринта жена му се мъчи да отвори вратата, той се събужда от шума и започва да вика: „Няма да те пуснаааа, нямаааа! Откъдето си дошла, там да си отиваш!!!

???? ???? ????

Работя в Люлин в магазин за цигари. На работното време пише: 07:30-21:30. Отивам и отварям точно в 07:30, а ме посрещат с думите:
– Айде бе къде си… няма от къде да си купим цигари…
На другата сутрин си мисля, че трябва да отида по-рано, така и правя. Отворено е в 07:10. Коментара от първите ми клиенти:
– Еййййй толкова си алчен за пари, че сън не те хваща!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова проверка установи големи фалшификации в сиренето
Next: Иванчо пита баща си: – Тате, колко вида гърди има? – Три, сине. Значи (Супер виц)

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.