Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иванчо пита баща си: – Тате, колко вида гърди има? – Три, сине. Значи (Супер виц)
  • Новини

Иванчо пита баща си: – Тате, колко вида гърди има? – Три, сине. Значи (Супер виц)

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
aergdsgdfgdfgg.png

Иванчо пита баща си:
– Тате, колко вида гърди има?
– Три, сине. Значи, когато жената е на 20, гърдите й са като пъпеши – кръгли и сочни. Между 30 и 40, са като круши – хубави, но леко увиснали. След 50 вече са като лук.
– Що пък като лук?

– Щото, като ги видиш, почваш да плачеш…

? ? ?

Вече осми ден вали, жена ми е страшно депресирана, седи и постоянно гледа през прозореца на къщата. Ако продължи да вали, ще се наложи да я пусна вътре.

? ? ?

Снощи излязох с приятелки на „банкет“. Казах на мъжа ми Че ще се прибера точно в 12.00. Но беше много забавно с питиета, танци, още питиета. Забравих за часа. Оказа се че се прибрах в 3.00 сутринта напълно пияна. На влизане в къщи часовника с кукувицата изкука 3 пъти.

Като си дадох сметка, че мъжа ми ще се събуди от кукането изкуках с всички сили още девет пъти. Останах толкова доволна и горда от себе си от гениалната идея, за да избегна караниците с мъжа ми. Заспах спокойно мислейки колко интелигентна и умна съм. На сутринта мъжа ми ме попита в колко съм се прибрала и аз му казах в 12.00 както му бях обещала.

Помислих си „спасена съм“…след което той каза….-между другото трябва да сменим часовника с кукувицата. -Така ли – казах аз трепереща…- и защо любов моя?… – Ами снощи не знам защо изкука три пъти и извика „ебаси майката“ и изкука още четири, повърна в коридора, изкука още три пъти, спука се от смях и пак изкука, излезе тичайки, настъпи котката и счупи масата в салона, легна до мен изкука още един път и заспа.

? ? ?

Учителката влиза у час и със строг глас казва:
– Ученици, колко пъти съм ви казвала да не носите домашни любимци в училище? Какъв беше тоя плъх в коридора? Иванчо дига ръка.
– Кажи Иване…
– Госпожо, това не е плъх, а на Марийка пинчера!
А учителката казва:
– Все ми е едно какво е, котката го изяде…

? ? ?

Иванчо в час по математика:
– Господине, бихте ли повторили, нещо не разбрах?
Учителя:
– Да си слушал!
Иванчо:
– Пфффф… аре бягай бе!
Учителя:
– Моляяяя?
Иванчо:
– Да сте слушали…

? ? ?

Отива един мъж при негов длъжник:
– Не можеш ли да ми върнеш 50-те лева, които взе от мен миналата година?
Длъжникът вади един тефтер:
– Виж тук, приятел. На един дължа 1000 лева, на друг 800, на трети 600. . . Ти си в списъка чак осми. Или почакай, или ми дай още малко, за да те придвижа напред в списъка.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: (Луд Виц) Здрасти, съседе! Как е бебето? – Бебето е добре, ама ние двамата
Next: Трябва ли децата да се водят на погребения? Мнението на психолози и свещеници

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.