Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иван скочи от 11 етаж на блока. Вижте видео посланието му и ще изстинете
  • Новини

Иван скочи от 11 етаж на блока. Вижте видео посланието му и ще изстинете

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
vaivanvansursss.jpg

Не съм готов да убивам, казва популярният Walkie в прощално видео.

Популярният руски рапър

Иван Петунин сложи край на живота си, след като получи повиквателна за частичната мобилизация и бе изправен пред перспективата да отиде на фронта в Украйна.

“Петунин, който пише песни и се изявява под псевдонима Walkie е скочил в петък от 11-ия етаж на жилищен блок в Краснодар”, съобщава местно издание.

Не изпускай тези оферти:

Преди това рапарът е оставил прощален запис, в който казва „Не съм готов да убивам!“

В предсмъртното си послание

Рапърът казва: „Ако гледате това видео, това означава, че вече не съм сред живите. Моят приятел Ром Сван беше казал да си силен духом, това означава, че имаш душа.

 

И върху своята душа аз не мога да поема греха на убийството, и не искам. Аз не съм готов да убивам за каквито и да са идеали.”

“За мен да убиеш човек на война или просто така, е това, което не мога да направя. Аз нямам право да взема в ръцете си автомат и да стрелям по хора.

 

Да, аз имам отсрочка от мобилизацията заради това, че съм лежал в ПНД (психично-неврологичен диспансер), но ми се струва, че в близките дни частичната мобилизация ще се превърне в пълна. Имам две ръце, два крака, пръст – показалец, да натиска спусъка, а автомат някакъв ще ми дадат“.

Още за войната:

Папа Франциск за първи път директно помоли руския президент Владимир Путин да спре „спиралата от насилие и смърт“ в Украйна, като каза в неделя, че кризата рискува ядрена ескалация с неконтролируеми глобални последици.

В обръщение, посветено на Украйна и направено пред хиляди хора на площад „Св. Петър“, Франциск също осъди петъчното анексиране на части от Украйна от Путин като противоречащо на международното право. Той го призова да мисли за собствения си народ в случай на ескалация.
Служител на Ватикана каза за „Ройтерс“, че емоционалното обръщение е толкова мрачно, че напомня радиопризива за мир от папа Йоан XXIII през 1962 г. по време на Кубинската ракетна криза.

Това е първият път, когато Франциск, който често е осъждал инвазията на Русия в Украйна и причинените от нея смърт и разрушения, отправи такъв директен личен апел към Путин.

Казвайки, че е потресен от „реки от кръв и сълзи, които се проляха през тези месеци“, Франциск също призова украинския президент Володимир Зеленски да бъде открит за разговори по всяко „сериозно мирно предложение“.

Папа Франциск към Путин: За, Бога, спрете тази война

© Reuters

Той отправи спешен призив „в името на Бога“ за прекратяване на конфликта и каза, че е „абсурдно“ светът да рискува ядрен конфликт.
„Моят призив е преди всичко към президента на Руската федерация, умолявайки го да спре тази спирала от насилие и смърт, дори от любов към собствения си народ“, каза Франциск. „От друга страна, наранен от огромното страдание на украинското население след агресията, която претърпя, отправям също толкова обнадеждаващ призив към президента на Украйна да бъде отворен за сериозно мирно предложение“, каза той.

По-късно Франциск публикува и в „Туитър“ двата призива към двамата лидери на руски и украински.

Говорейки два дни след като Путин обяви анексирането на почти една пета от Украйна и постави регионите под руския ядрен чадър, Франциск също подчерта правото на всички страни на „суверенна и териториална цялост“.

Киев и неговите западни съюзници осъдиха анексиите на Путин като незаконни, а Зеленски каза, че неговите сили ще продължат битката си за възстановяване на цялата украинска територия, окупирана от руските сили. В неделя Украйна заяви пълен контрол над източния логистичен център Лиман – най-значимата победа на бойното поле на Киев от седмици насам.

„Силно съжалявам за тежката ситуация, която се създаде през последните няколко дни, с повече действия, които противоречат на принципите на международното право“, каза папата в ясна препратка към анексирането. „Това всъщност увеличава риска от ядрена ескалация до степен да се страхуваме от неконтролируеми и катастрофални последици на глобално ниво“, допълни той.
Говорейки за етническите руснаци, живеещи в Украйна, Франциск каза, че също е необходимо да се зачитат „правата на малцинствата и (техните) законни притеснения“.

Франциск каза, че е „мъчително“, че светът научава за украинската география чрез имена на места като Буча, Ирпин, Мариупол, Изюм, Запорожие и други места, където хората са претърпели „неописуемо страдание и страх“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бивш шеф на ЦРУ изправи българските служби на нокти: Ако Путин използва ядрено оръжие, САЩ ще унищожат армията и флота му
Next: Костов рядко се изказва, но следизборно изстреля: Тази партия ще бъде напълно унищожена при коалиция ГЕРБ-ДПС

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.