Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идат големи промени: Всеки шофьор, който кара на дизел, трябва да прочете това
  • Новини

Идат големи промени: Всеки шофьор, който кара на дизел, трябва да прочете това

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
dbgfdbgkfdvkfdkvkdfv.png

Да бъдат въведени данъчни стимули за колите на пропан-бутан, предложи председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев. Това означава колите с газови уредби да бъдат без данък или налогът за тях да бъде по-малък, защото използват екологично гориво. В момента електрическите автомобили са освободени от данък, но за колите на газ няма никакви облекчения.

Автомобилите на пропан-бутан трябва да паркират безплатно в зелената зона на градовете или паркирането им да бъде на по-ниска цена, каза още Светослав Бенчев. Според него, за да преминат хората към по-екологично гориво трябва да има стимули, а не да бъдат вдигани данъците за коли, използващи традиционните горива бензин и дизел. Само така цената, която ще платят хората за преминаване към по-зелен транспорт, ще бъде социално поносима.

 

От БПГА са подготвили визия за „Енергиен преход“, която ще бъде представена на всички отговорни институции в страната. В подготвяната от правителството Енергийна стратегия транспортът въобще не е включен, а той е един от най-големите потребители на енергия. От асоциацията са категорични, че промени в транспорта трябва да има, но няма как всички дизелови автомобили да бъдат сменени с електрически.

Повечето хора нямат достатъчно пари, за да купят нов електрически автомобил, все още няма и достатъчно зарядни станции. Освен това, ако само половината от автомобилите в страната минат на ток, ще бъдат необходими още два ядрени реактора, или 2 гигавата нови мощности. Затова от БПГА искат да бъде изпълняван план за постепенно преминаване към по-екологични горива и да бъде насърчено използването им, преди да дойде моментът след години, когато автомобилите няма да замърсяват природата. Ако не бъде осигурена социално приемлива цена, няма да видим транспорт с намалени въглеродни емисии, категорични са от БПГА.

Оборудването на автомобила с газова уредба е достъпно за потребителите, рентабилно е, и е алтернатива на използването на бензин или дизел, каза Мая Благоева от асоциацията. А вредните емисии от използване на пропан-бутан от автомобилите са значително по-малки отколкото при използването на бензин или дизел. В света има 27 млн. автомобила на пропан-бутан, които за година потребяват 30 млн. тона от горивото. Още по-голямо е потреблението на това гориво в производството – годишното му потребление в света е 200 млн. тона, като през годините използването му нараства.

Според Светослав Бенчев в преходния период при преминаване към въглеродно неутрални горива, е необходимо да има стимули за използването на пропан-бутан, метан и HVO-горива. HVO означава хидротретирано растително гориво. То е алтернатива на традиционния дизел – произвежда се от суровини с био произход и от остатъчни продукти, има същата химическа структура като конвенционалното гориво и може да се използва самостоятелно или като смес за дизелов двигател, а вредните емисии при използването му са по-малко отколкото от дизела. Използването на такива преходни горива е икономически много по-обосновано отколкото хората да сменят старите си автомобили с електрически, пише „Труд“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Николина Ангелкова се сгоди, показа огромен пръстен
Next: Времето съвсем се чална! Ето какво изпълзя навръх Баба Марта в наш град

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.