Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва обрат с времето до часове, но ето кога страната побелява от сняг
  • Новини

Идва обрат с времето до часове, но ето кога страната побелява от сняг

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
sdfvsdfhfdhfghgf.png

Поредно мразовито утро с необичайно ниски за средата на януари отрицателни температури в цялата страна – от минус 13° в Драгоман (колкото е било и на връх Мусала) до минус 3° в Русе и Силистра, в София минус 11°.

В близките часове се очаква затопляне и максималните температури в повечето райони от страната ще са положителни – в интервала от 3° до 8°, в София около 3°. Ще се задържи слънчево, с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб, в Източна България до умерен вятър от запад-югозапад.

През нощта ще остане безоблачно, в по-голямата част от страната и почти тихо. Само в източните райони ще духа слаб югозападен вятър. Минималните температури ще се повишат спрямо днес и ще са между минус 7° и минус 2°, в София около минус 6°.

След обяд от запад облачността бързо ще се увеличава. Привечер на отделни места в Западна България ще превали дъжд и мокър сняг. Ще духа слаб, в североизточните и планинските райони умерен югозападен вятър. Максималните температури още малко ще се повишат и ще са между 5° и 10°, в София около 5°.

Слънчево ще бъде сутринта по Черноморието, но около обяд и там облачността ще започне да се увеличава. Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югозапад. Максималните температури ще са между 7 и 10°. Вълнението на морето ще остане около 2-3 бала.

И в планините облачността ще се увеличава, привечер на места в Западна България ще има превалявания от сняг. Повече слънчеви часове ще има преди обяд над масивите на изток.

Ще духа умерен, по високите и открити части силен запад-югозападен вятър. Максималните температури по високите върхове ще са около минус 5° – минус 6°.

Много ветровито и малко по-студено ще бъде във вторник. Ще има слаби валежи от дъжд, на места в Северна България и от сняг.

През следващите дни температурите ще се повишават, пише БНТ. Валежи от дъжд ще има в четвъртък, както и на повече места в петък, когато температурите отново ще се понижат. През нощта срещу събота дъждът в цялата страна ще премине в сняг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат с ваучерите за храна! Вече ще можем да плащаме още неща с тях
Next: Чудо се случва: Отварят най-дългия тунел у нас, пътуваме до Гърция и Банско с 1 час по-малко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.