Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известна журналистка е годеница на един от загиналите полицаи, отишла да отразява
  • Новини

Известна журналистка е годеница на един от загиналите полицаи, отишла да отразява

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
zivizvienastnas.jpg

Често журналистите, отразяващи трагедии, изживяват с тях и свои лични трагедии. Да отидеш на катастрофа и да разбереш, че загиналият в нея е твоят годеник… дори не можем да си представим какво е преживяла тази сутрин журналистът Светлозария Кидерова.

Именно тя се оказа годеница на единия от трагично загиналите полицаи – Йордан Илиев.

Йордан Илиев и старши полицай Атанас Галев са загиналите полицаи в Бургас, съобщи журналистът Катя Касабова, която лично ги познава. Йордан Илиев е годеник на нейна колежка – криминална репортерка от сайта „Флагман“.

„Страшната новина от тази сутрин е, че са загинали двама истински български полицаи, които аз лично познавах. Аз лично познавах Йордан Илиев, който още не е навършил 30 години и вярваше, че има бъдеще и ще се развие в системата на МВР. Той е годеник на наша колежка от редакцията – криминалния ни репортер Светлозария Кидерова. Драмата е страшна, тя е ей там в момента, шокирана, а аз дори нямам достъп до нея.

Не изпускай тези оферти:

Познавам Йордан, семейството му, знам с какво образование беше и как се стремеше да израсне в системата. Същото се отнасяше и за старши полицай Атанас Галев от Първо РПУ.

Тези млади мъже можеха и да не помогнат с толкова голяма скорост и такава всеотдайност на колегите си, които са гонили автобуса откъм Созопол. Според мен Йордан и Атанас са идвали от бул. „Сан Стефано“ и са опитали да пресрещнат автобуса, когато са пометени. Загубата за МВР е огромна, тъй като хората, които познаваха тези двама полицаи, могат да потвърдят това, което казвам аз.“, каза Катя Касабова в ефира на „Денят започва“.

Кидерова била изпратена на мястото на инцидента, за да отрази новината. Тогава тя научава и кошмарната новина за загубата на годеника си.

Касабова разказа, че мигрантите са се спасили от катастрофиралия автобус през багажника на превозното средство. Отбеляза и, че сред тях има много жени и деца.

Още:

Проверяват фирмата, превозвач на мигрантите от злополучната катастрофа с двама загинали полицаи тази сутрин.

Незабавна проверка на българската фирма „Вирджиния-Н“ е разпоредена на всички институции, научи Burgas24.bg. Името на компанията е изписано на автобуса с мигранти, който премаза полицейска патрулна кола и уби двама служители на реда. Тежкият инцидент стана около 5 часа тази сутрин на кръстовище „Трапезица“ в Бургас.

Фирма „Вирджиния-Н“ ЕООД е основана на 15 февруари 2012 година. Седалището се намира в гр. Кърджали, а началният внесен капитал е в размер на 10 лева. Портфолиото съдържа различни дейности – покупка на стоки, търговско представителство, посредничество и агентство, комисионни, специонни, транспортни дейности в страната и чужбина, недвижими имоти, рекламна дейност, сделки с интелектуална собственост и т. н.

Оборотът на фирмата за 2019 г. е в размер на 163,000 лв., което е с 17% по-малко от предходната 2018 г. (197 000 лв.), а средният годишен ръст е 1%, показват публикуваните финансови данни.

Управител и едноличен собственик на капитала на компанията е Петко Найденов Костов. Той притежава още едно дружество – „Зелена био пчела“ с идентични на „Вирджиния-Н“ дейности. Бил е съдружник в заличеното „Асит – фешън“ ООД, свързано с текстилната промишленост.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова тв излъчи кадри от момента на сблъсъка в Бургас, страшно е
Next: Загиналият полицай Йордан Илиев взел чуждо дежурство

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.