Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известна журналистка е годеница на един от загиналите полицаи, отишла да отразява
  • Новини

Известна журналистка е годеница на един от загиналите полицаи, отишла да отразява

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
zivizvienastnas.jpg

Често журналистите, отразяващи трагедии, изживяват с тях и свои лични трагедии. Да отидеш на катастрофа и да разбереш, че загиналият в нея е твоят годеник… дори не можем да си представим какво е преживяла тази сутрин журналистът Светлозария Кидерова.

Именно тя се оказа годеница на единия от трагично загиналите полицаи – Йордан Илиев.

Йордан Илиев и старши полицай Атанас Галев са загиналите полицаи в Бургас, съобщи журналистът Катя Касабова, която лично ги познава. Йордан Илиев е годеник на нейна колежка – криминална репортерка от сайта „Флагман“.

„Страшната новина от тази сутрин е, че са загинали двама истински български полицаи, които аз лично познавах. Аз лично познавах Йордан Илиев, който още не е навършил 30 години и вярваше, че има бъдеще и ще се развие в системата на МВР. Той е годеник на наша колежка от редакцията – криминалния ни репортер Светлозария Кидерова. Драмата е страшна, тя е ей там в момента, шокирана, а аз дори нямам достъп до нея.

Не изпускай тези оферти:

Познавам Йордан, семейството му, знам с какво образование беше и как се стремеше да израсне в системата. Същото се отнасяше и за старши полицай Атанас Галев от Първо РПУ.

Тези млади мъже можеха и да не помогнат с толкова голяма скорост и такава всеотдайност на колегите си, които са гонили автобуса откъм Созопол. Според мен Йордан и Атанас са идвали от бул. „Сан Стефано“ и са опитали да пресрещнат автобуса, когато са пометени. Загубата за МВР е огромна, тъй като хората, които познаваха тези двама полицаи, могат да потвърдят това, което казвам аз.“, каза Катя Касабова в ефира на „Денят започва“.

Кидерова била изпратена на мястото на инцидента, за да отрази новината. Тогава тя научава и кошмарната новина за загубата на годеника си.

Касабова разказа, че мигрантите са се спасили от катастрофиралия автобус през багажника на превозното средство. Отбеляза и, че сред тях има много жени и деца.

Още:

Проверяват фирмата, превозвач на мигрантите от злополучната катастрофа с двама загинали полицаи тази сутрин.

Незабавна проверка на българската фирма „Вирджиния-Н“ е разпоредена на всички институции, научи Burgas24.bg. Името на компанията е изписано на автобуса с мигранти, който премаза полицейска патрулна кола и уби двама служители на реда. Тежкият инцидент стана около 5 часа тази сутрин на кръстовище „Трапезица“ в Бургас.

Фирма „Вирджиния-Н“ ЕООД е основана на 15 февруари 2012 година. Седалището се намира в гр. Кърджали, а началният внесен капитал е в размер на 10 лева. Портфолиото съдържа различни дейности – покупка на стоки, търговско представителство, посредничество и агентство, комисионни, специонни, транспортни дейности в страната и чужбина, недвижими имоти, рекламна дейност, сделки с интелектуална собственост и т. н.

Оборотът на фирмата за 2019 г. е в размер на 163,000 лв., което е с 17% по-малко от предходната 2018 г. (197 000 лв.), а средният годишен ръст е 1%, показват публикуваните финансови данни.

Управител и едноличен собственик на капитала на компанията е Петко Найденов Костов. Той притежава още едно дружество – „Зелена био пчела“ с идентични на „Вирджиния-Н“ дейности. Бил е съдружник в заличеното „Асит – фешън“ ООД, свързано с текстилната промишленост.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова тв излъчи кадри от момента на сблъсъка в Бургас, страшно е
Next: Загиналият полицай Йордан Илиев взел чуждо дежурство

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.