Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Взривове разтърсиха Киев и още градове, изви се черен пушек
  • Новини

Извънредно! Взривове разтърсиха Киев и още градове, изви се черен пушек

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
vziroasovaosvoa.jpg

Взрирове разтърсиха Киев тази сутрин след месеци на относително спокойствие в украинската столица, предаде Асошиейтед прес.

Експлозиите бяха чути от журналисти на АП и изглежда са резултат от ракетни удари.

Според някои информации става дума за два взрива, а според други – четири или пет.

Кметът на Киев Виталий Кличко съобщи за взривове в централния градски район Шевченковски.

Не изпускай тези оферти:

Очевидец, цитиран от Ройтерс, съобщава, че над сгради в центъра на града се вижда да се издига черен пушек.

Още няколко града в Украйна тази сутрин, след месеци на относително спокойствие в украинската столица, предаде Асошиейтед прес. Опасността от въздушен удар е обявена в 6:47, а след 8 сутринта в Киев прогърмяват 3-4 експлозии.

Съобщава се за удари с ракети и бомби и в Житомирска, Лвовска, Тернополска област. За взривове съобщи и кметът на Днепр.

По-късно информацията за нападението потвърди кметът на града Виталий Кличко. Експлозии са регистрирани в квартал Шевченковски – в центъра на столицата. Всички служби са на път, каза той в своя Telegram, цитиран от УНИАН.

В Шевченковския район на Киев 8 души загинаха в резултат на ракетна атака в понеделник, а още 24 цивилни бяха ранени, каза Ростислав Смирнов, съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна към 10 часа.

Към този час ракетните атаки по символите на украинската столица, като университета „Тарас Шевченко“ продължават.

Има ранени и загинали в резултат на няколко удара в Киев на различни места. Информацията се уточнява, съобщи прессекретарят на Държавната служба за извънредни ситуации Светлана Водолага. Очевидец, цитиран от Ройтерс, съобщава, че над сгради в центъра на града се вижда да се издига черен дим.

Основната концентрация на ракетни удари е по ул. Владимирска, къдети е офисът на СБУ. Според видео на очевидци, ракетите не са уцелили сградата, една от ракетите е ударила детска площадка.

Още от войната:

В Москва са започнали арести на военнослужещи, твърди Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна.

Според украинската агенция Unian в руската столица са навлезли подразделения на оперативната дивизия „Дзержински“, която се смята за елита на руската гвардия. Твърди се, че те навлизат в Москва заедно с полицейски части.

Извършени били множество арести, а военните части в периметъра на руската столица били приведени в повишена бойна готовност.

По-рано днес Михайло Подоляк, съветник на украинския президент Володимир Зеленски, написа в туитър, че експлозията на Кримския мост може да е организирана от Русия.

Освен това се появиха информации, че лидерът на частната военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин и ръководителят на Чеченската република Рамзан Кадиров се стремят да отстранят министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща снима дъщеричката си и се вцепени от ужас, когато видя кадрите
Next: Рокада в Нова тв, Виктор Николаев аут от ефир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.