Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Гори влакът София – Варна след Каспичан
  • Новини

Извънредно! Гори влакът София – Варна след Каспичан

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2022
lvalsvlasvkaskvas.jpg

снимка Булфото, архив, Снимката е илюстративна!

Пламъци са обхванали влака София-Варна, сигнализират пътници в социалните мрежи. Пламъците се виждат и от автомагистрала „Хемус“.

„Продължава да гори влакът София-Варна, който тръгна в 13.30 от София за Варна“, написа около 20 ч. Петя Кирилова във Фейсбук и публикува видео от пожара.

Тя уточнява в коментарите, че се намират на около километър от Каспичан.

Не изпускай тези оферти:

„Всички сме добре – 30-25 души. Пожарната веднага дойде“, пише още Кирилова.

Малко по-късно тя уточни още, че вече гори цялата композиция.

„Бърз влак №2613 (София 13:15 – Варна 20:55) престоява в гара Каспичан поради повреда на вагон от състава на влак.“, обявиха около 19:30 на сайта на БДЖ.

На друго видео се вижда как евакуират възрастни хора от пламтящото возило:

Пожар е възникнал във влака София – Варна, след гара Каспичан, потвърдиха по-късно и от Областната дирекция на МВР в Шумен.

Сигнал за пожара е приет около 19:40 часа. Изгорели са три вагона. По първоначални данни пътуващите са свалени от влака и няма пострадали хора, с изключение на единия машинист, който е пострадал леко, уточниха от полицията.

Към мястото на произшествието пътуват три противопожарни екипа от Шумен и два – от Нови пазар. При необходимост ще бъдат насочени още сили. Местни хора помагат в насочването им, допълват от пресцентъра на полицията в Шумен.

Още новини от България:

Хеликоптер Ми-17 с екипаж от Военновъздушните сили (ВВС) се включи в гасенето на голям горски пожар в землището на село Горно Къпиново, община Кирково, съобщиха от Министерство на отбраната.

Пожарът е възникнал вчера в гръцката част на Родопите, като по-късно се е прехвърлил на българска територия в района на връх Вейката.

Участието на военнослужещите е след искане от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и разрешение от началника на отбраната.

Около 35 горски служители и 22 пожарникари също участват в гасенето. Към момента няма застрашени населени места, предава NOVA. В готовност да предостави сили в потушаването на огъня е и екип на пожарната в Крумовград.

На място е директорът на пожарната в Кърджали – комисар Сергей Заимов. Според огнеборците пожарът вече не е върхов, а низов – горят треви, храсти и горска постеля.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: При скок с парашут загина тиктокърката Таня
Next: Отцепници от Промяната завиват към ГЕРБ?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.