Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Труп на военен пилот изплава край Царево
  • Новини

Извънредно! Труп на военен пилот изплава край Царево

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2022
voevnanvsnavnasv.jpg

Безсмислената касапница в Украйна е достигнала и България.

Човекът е идентифициран като 61-годишния Михайло Матюшенко – военен пилот, свален в Черно море край Одеса през лятото

Мистериозен труп на военен пилот, открит в морето край Царево, стана причина за международно разследване, довело до установяването на самоличността на летеца и връщането му за погребение на родна земя.

Тази покъртителна история разказа началникът на сектор „Издирване и бежанци” към ОДМВР-Бургас Христо Ичев, който по-рано днес бе награден за цялостната си дейност при противодействие на нелегалната миграция, но и основно заради факта, че именно той – след задълбочен анализ – е предложил системата от КПП-та, които от повече от месец пазят града от нагли каналджии, предаде Флагман.

Не изпускай тези оферти:

Тялото на пилота е открито в началото на септември от случайни граждани, които се разхождали край морето. Те се натъкнали на истински шокираща гледка – отворен парашут, мъж във военна униформа, с каска и конкретно оборудване по нея. Липсвали краката му. Веднага е изпратен сигнал до полицията и започва разследване.

„Трупът на човека беше в напреднал стадий на разложение. По всичко личеше, че е престоял във водата няколко месеца и беше напълно неразпознаваем, обезличен и с откъснати крайници.

Веднага влязохме във връзка с колеги, които са в доброволните клубове по парапланеризъм и парашутизъм, за да опитаме да открием самоличността му.

Те ни свързаха с военни пилоти и от там се потвърди, че оборудването му е военно. Най-логичната връзка оттам насетне бе Украйна”, коментира началникът на сектор „Издирване и бежанци” към ОДМВР-Бургас.

Христо Ичев разказа, че разследващите са успели да влязат в контакт с Военно-въздушните сили на Украйна и по оперативни данни са разменили ценна информация по случая.

От там са изпратили за сравнение специални списъци с оборудването, което притежават пилотите им, както и характерни цифри, които отговарят за типа самолет и за пилота.

Точно въпросните 5-цифрени кодове обаче се оказват най-трудни за идентифициране, тъй като са престояли месеци в солената вода, а за съжаление разложението на тялото на пилота е допълнило процеса по унищожението им. Въпреки това разследващите успяват да ги открият и сверят правилно, и да ги изпратят до Украйна.

Цялостната хронология на събитията, довели до смъртта на пилота, след това бързо се разкрива. Свален е СУ-25 с двама летци в района на Змийски остров пред Одеса в Черно море.

Пилотирал е Михайло Матюшенко с позивна “Дiд” или „Дядо”. 61-годишният полковник е бил ударен от ракета, катапултирал е, но в бързината на случващото се не е успял да се намести правилно на седалката.

При изстрелването на двамата летци от кабината, неговите крака се заклещват в рамката на кокпита и биват откъснати от огромната сила. Матюшенко е загинал от кръвозагуба, уточниха от българското разследване. По тялото му, освен откъснатите крайници, не са намерени други следи от травми.

Михайло Матюшенко получил позивната си от млади пилоти, които той обучавал.

Киевските медии твърдят, че той е бил един от инструкторите на „призрака от Киев” – мистериозен и по-скоро митичен пилот, за който се говореше, че е свалил десетки руски самолети в началото на март. 61-годишният летец, чието тяло бе открито край Царево пък бил един от най-опитните пилоти в украинските ВВС.

През кариерата си управлявал президентския самолет, а още в началото на войната категорично заявил, че въпреки възрастта си, ще се качи в кокпита да защитава страната си. „Много съм стар, но ще отида да се бия, защото го мога по-добре от всеки”, казал той на съпругата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бъдеща булка изостави младоженеца, след като разбра какво иска той
Next: Всички са разтърсени: 26-годишно момиче загина в контейнер за дрехи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.