Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада! Фънки се пенсионира, ето колко пари ще му дават
  • Новини

Изненада! Фънки се пенсионира, ето колко пари ще му дават

Иван Димитров Пешев март 19, 2024
acsdvdsfkbkfdgbkfgkbgf.png

Димитър Ковачев-Фънки, организирал с фирмата си „София Мюзик Ентерпрайсис” едни от най-печелившите концерти на чужди звезди у нас, се уреди с пожизнена пенсия от 500 лева.

Ковачев е част от списъка с над 100 известни български музиканти, който миналата седмица с решение на Народното събрание бяха удостоени с държавни парични награди за особени заслуги към държавата и нацията. За заслугите на останалите отличени като Васил Найденов, братя Аргирови, Стефка Берова, Маргарита Хранова, Кирил Маричков, Камелия Тодорова може да си спомним и без дори да се замислим, пише „Уикенд“.

Изпетите от тях хитове и до днес са в златния фонд на българската култура. Дали обаче това може да се каже и за Фънки?! След като бизнеса му с организиране на чужди концерти позалезе, той е по-прочут предимно с вдиганите скандали при участия в различни риалити формати.

Явно пръдните, крясъците и псувните в ефир са достатъчно велики културни постижения за депутатите. Отделно, че песните на групата му „Черно фередже” са подходящи за излъчване само след полунощ и то със задължителен знак 18+.

Интересно е дали Фънки ще използва средствата от пожизнената си пенсия, за да върне дълговете на промоутърската си агенция „София Мюзик Ентерпрайсис”, чудят се в бранша. „Музикаутор” – организацията, натоварена да брани интересите на авторите на музика, от години се жалва, че фирмата е забравила да плати стотици хиляди левове авторски права.

Вместо да спази закона и преведе дял от парите на продадените билети, Фънки предпочита да действа като типичен измамник.

След като през 2019 г. „Музикаутор” заплаши да заведе дело за парите, Ковачев и съдружникът му Иван Несторов-Амебата продават „София Мюзик Ентерпрайсис” на безимотните маргинали Цветомир Добрилов и Пламен Стоянов. Още по време на сделката промуътърската компания не е в цветущо състояние. Документи от Търговския регистър показват, че фирмата има сериозно дългове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мълния от Брюксел! Ясно е кога влизаме на 100% в Шенген
Next: Ядосан клиент: Някои работим половин ден за тези пари, а вие ги взимате за 30 минути

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.