Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ядосан клиент: Някои работим половин ден за тези пари, а вие ги взимате за 30 минути
  • Новини

Ядосан клиент: Някои работим половин ден за тези пари, а вие ги взимате за 30 минути

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
fdvfdsblfnkghnkghknh.png

Мъж се оплака от цените на фризьорските услуги в Пловдив. Той е озадачен, защо
стойността се покачва ежемесечно, като услугата не се променя.

Публикуваме възгледите му с редакторска намеса:

 

„Искам да попитам кой и как определя цените за фризьор в Пловдив? Аз съм от по-малък
град. Ходих при фризьор, който подстригва само мъжко, но постоянно увеличава цените.
Първо беше 14 лв. след месец 15 лв. и после след около 6 месеца пак увеличи –
17 лв. Сега не ми се мисли колко е.

 

Ходил съм по-малките градове, където цените са по 5 лв., а някъде има и за 3
лв. мъжко подстригване. Какви са тия луди цени? Постоянно се вдигат.

Ходил съм тук в града в друг салон, който искаше първо 20 лв. после 25 лв., а
сега вече е 30 лева подстрижка. Вие изплискахте легена.

 

Кой контролира този бранш? Как в малките градчета имам и приятели се подстригват за цени като по 3, 5, 8,10 лева, зависи от сложността на прическата. Има ли някъде
по-нормални цени за подстригване?

И да не омаловажавам труда на фризьор, но не е нормално някои хора да работят за 30 минути и да вземат
от 17 до 30 лв.

 

То хубаво всеки сам си решава, ама хайде, не се наядохте. Някои хора работим над
половин работен ден за тези пари, а вие ги взимате за половин час. Поне да бе
оправдана цената спрямо качеството на услугата.“

 

Потребителите на социалната мрежа не се съгласиха с мнението му и мъжът стана
обект на шеги и подигравки.

„Професионален жалбар. Щорите пускат рано, после доматите са ти гумени и сега
подстригването скъпо. Прибирай се на село, като не ти харесва. Или си купи една
машинка за 20-30 кинта и се подстригвай сам.“

 

„Наем 500 лв., ток и вода 150 лв., счетоводител 250 лв., осигуровки 400 лв.,
пътни до работа и обратно, ако е с кола? 1500 лв. минимум стартово. Това прави
50 лв. на ден. В малките населени места цифрата е делено на 3. Няма как да те
подстрижат за 5 лв. в Пловдив.“

 

„2 лева не искаш ли? Купи си едно ластиче, шноличка или фибичка и си връзвай
косата, като порасне. Няма да даваш и толкова.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Фънки се пенсионира, ето колко пари ще му дават
Next: Ако сте от тези ТРИ зодии, задължително попълнете тото! Парите сами ще дойдат при вас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.