Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Изпратих дъщеря си на рожден ден на приятелка и когато отидох да я взема, тя се затича към мен и ме помоли да си тръгнем възможно най-скоро
  • Без категория

Изпратих дъщеря си на рожден ден на приятелка и когато отидох да я взема, тя се затича към мен и ме помоли да си тръгнем възможно най-скоро

Иван Димитров Пешев декември 13, 2024
Screenshot_24

Със съпруга ми се запознахме преди девет години и от самото начало не отлагахме да се оженим. Няколко месеца след като се запознахме, се оженихме и скоро ни се роди дъщеря. Сега тя е на осем години.

Никога не съм съжалявала, че съм се омъжила толкова млада и съм имала деца на такава ранна възраст. Дъщеря ми, Илона, е много спокойна по природа и никога няма да я видите да избухва. Със съпруга ми обърнахме специално внимание на възпитанието ѝ, тъй като в днешно време децата растат бързо и не е ясно какво се върти в главите им.

Илона няма много приятели, защото постоянно ѝ повтарям да не се доверява на никого. Тя има само две приятелки, но и от тях се държи на разстояние, за да не се разочарова по-късно.

„Мамо, слушай, Кристина ме покани на рождения си ден. Моля те, мога ли да отида този път?“ – попита дъщеря ми.

„Скъпа, с баща ти ще поговорим за това и ще помислим какво да правим“ – казах аз. Със съпруга ми решихме този път да я пуснем, но само за два часа. Тя беше много щастлива.

Отидох до магазина и купих тениска и бонбони за подарък. Всичко това ми струваше малка сума пари. Тя взе подаръка, а съпругът ми я заведе на рождения ден. Минаха два часа и аз отидох да взема Илона. Когато отидох до дома им, за да взема дъщеря си, тя се затича към мен и ме помоли да си тръгнем възможно най-скоро.

Бях изненадана, защото тя наистина искаше да присъства на рождения ден на приятелката си. Поканиха ме на чаша кафе и аз реших да не отказвам на майката на момичето, чийто рожден ден наближаваше.

Тогава ми стана ясно, че Илона е гладна, тъй като не бяха се почерпили с нищо, дори с обикновени бисквити. Излязохме от къщата на приятелката ѝ и се отправихме към нашата. По пътя Илона ми разказа как всъщност е протекло събитието и защо е искала да се прибере у дома.

„Мамо, момичетата и другите приятелки на Кристина ме обиждаха и ми се подиграваха. Кристина дори каза, че ме е поканила на партито, за да ме накара да се почувствам зле. И всички ядоха сладкиши, а аз не получих нито един“ – каза Илона с възмущение.

Съжалих дъщеря си, но, както казах, не всички родители знаят как да възпитават децата си правилно. Успокоих Илона и ѝ обясних, че Кристина вече не може да бъде нейна приятелка, и тя ме разбра.

Continue Reading

Previous: Легендата на попфолка Румяна щеше да навърши 59 години! Дъщеря й: Беше невероятна майка
Next: Ние с жена ми взехме важно решение: да оставим децата без наследство. Нека това им послужи като урок!

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.