Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Илиана Раева избухна за Лена Бориславова: Мразят я заради
  • Новини

Илиана Раева избухна за Лена Бориславова: Мразят я заради

Иван Димитров Пешев август 7, 2022
lenianalniqlaa.png

Колаж Булфото, фейсбук, Илиана Раева

Легендарна наша спортистка направи взривяващ коментар на новината на седмицата.

Председателят на Българската федерация по художествена гимнастика защити Лена Бориславова от скорошните нападки по неин адрес.

Началникът на вече бившия кабинет стана обект на критики и подигравки в социалните мрежи след снимка, на която тя и Кирил Петков изглеждаха сякаш са хванати за ръце, пише sportlive.bg.

Раева използва профила си във Фейсбук, за да сподели статия по темата и да добави следното: „Тя е млада, красива, интелигентна, образована, смела, можеща… все качества, заради които в БГ мразят, завиждат, злословят… унижават… Аз я харесвам и искрено ѝ се радвам!“

Още политика:

В рамките на половин година в САЩ трябва да има изработена стратегия по отношение на Черноморския регион, която ще даде основа и за отношенията с България, стана ясно от изявление на посланика на България във Вашингтон Георги Панайотов.

„В американския Конгрес беше внесен законопроект и от двете партии – и от Демократическата, и от Републиканската – този законопроект касае сигурността в Черно море. Той предвижда масирана подкрепа и съдействие за всички държави, които имат крайбрежна ивица на Черно море. Една от тях е България“, посочи Панайотов в интервю за НоваНюз.

По думите му става въпрос не само за модернизация на въоръжените сили, но и за изграждане на инфраструктурата, за гарантиране на енергийната сигурност, за задълбочаване на търговско-икономическите отношения между САЩ и България и останалите черноморски държави, както и за укрепване на демократичните институции в страната и за борбата с корупцията.

„В този документ – той не е само пожелание и философски размишления, всичко е разписано много ясно – с отговорници, със срокове“, подчерта още Панайотов. „Това са целите, половин година след приемане на законопроекта, администрацията ще има грижата подробно да разпише детайлите“, допълни посланикът.

Изгонването на наши дипломати от Русия в първия ден от служебния кабинет Георги Панайотов коментира така: „Знакът е, че Русия си защитава интересите така, както тя ги вижда и така, както тя ги разбира. Г-жа Митрофанова си върши нейната работа, каквото й е казано да прави от Кремъл. Ние как реагираме на всичко това, което се случва, това е по-важното”.

За него след експулсиране от нашата страна на руски дипломати реакцията на Русия са „нормални реципрочни действия”. „Аз си задавам въпроса защо не го направиха по-рано. Но така или иначе го направиха, с което може би искат да ни покажат, че за тях няма особено значение кое правителство е в София. За тях сме неприятелска държава”, посочи Панайотов.

Той коментира и въпроса с газа, като подчерта, че не е експерт и ще говори с факти. „Първият факт е, че най-големият производител на газ в света е САЩ. Не е Русия, както много хора си мислят. Освен това, най-големият вносител на газ в Европа в момента вече е САЩ, не е Русия. Домакинствата в САЩ плащат за газ 6 пъти по-евтино, отколкото домакинствата в Европа за газа, който идва от тръбите от Русия. Това не означава, че американският газ стига в България или в Европа на шест пъти по-ниска цена. Това са фактите, има достатъчно експерти в България, надявам се да постъпят умно, правилно, защото само един голям кораб с LNG може да подсигури отоплението на 140 000 домакинства. Запознах ви с фактите, а пък решението какво да се прави е на българското правителство”, каза посланик Георги Панайотов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Милионерката Леля Гошка тайно в България
Next: Нинова се развихри. Отмъщава си на министрите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.