Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милионерката Леля Гошка тайно в България
  • Новини

Милионерката Леля Гошка тайно в България

Иван Димитров Пешев август 7, 2022
elqltatagg.jpg

Тото милионерката леля Гошка се е върнала у нас. Късметлийката, която спечели 67,99 милиона евро от испанската лотария, е посетила бащиния си дом в плевенското градче Искър преди седмици и отново е зарадвала местните с присъствието си, пише „България Днес“.

Една от най-богатите жени в България редовно се прибира в родния си град, като всеки път завръщането й е празник за съгражданите й. Десетки хиляди левове досега са дарени на общината, училището, болницата и полицията в Искър. Бедни хора, едва свързващи двата края, също получават помощи от мултимилионерката.

Една от последните инициативи, които леля Гошка бе предприела, е превръщането на сградата на старата детска градина в градчето в социален дом. За нещастие общината секнала мераците на милионерката, тъй като преди време бил спечелен европроект за изграждането на спортен комплекс на мястото на пустеещата забавачка.

„Всички разбраха за последното завръщане на Гошка. Не беше за дълго време. Прибра се в родния дом, за да види близки и приятели. Факт е, че през годините помогна на много хора, но все още не е дарила нито на читалището, нито на библиотеката“, разкриха с разочарование служители на местното читалище „Ламби Кандев“.

По думите им тото милионерката не отделила средства за тях, но дарила дори и на испанското селце Кинтанар дел Рей. Нашенката предоставяла пари на кметството и помагала на бедни и нуждаещи се испанци. Богаташката също така разумно е инвестирала и в пазара на недвижими имоти, изкуство, вложила е част от парите в разнороден бизнес, сред който и такъв с международни превози.

Някой от по-близките от миналото на гурбетчийката коментират, че Гошка не била стисната, а по-скоро прагматична. Богатата дама цял живот си изкарвала парите с труд и сега искала да даде урок на по-младите членове от семейството. Рационалността на милионерката била и причината тя да започне да харчи парите чак година след като ги спечелила.

През това време леля Гошка била проучвала пазара, ползвайки услугите на скъпоплатени финасови консултанти. Единственото, за което съжалявала след звездната печалба, било, че продавачката в тото пункта повикала медиите и самоличността й била разкрита.

Живее в хасиенда с басейн
Нашенката емигрира в Испания с мъжа си и двамата си синове след 2000 година. Докато мъжете в семейството се качват по камионите, Гошка влиза в къщите на богатите испанци, за да ги чисти. Това продължава до 2016 г., когато жената в тото пункта в Кинтанар дел Рей не й казва, че е спечелила голямата сума от 67,99 милиона евро. От тогава Гошка живее в хасиенда за над 1 милион евро с басейн, фитнес и всички екстри в един от най-тузарските квартали в покрайнините на Мадрид, но никога не забравя за пътя, по който е тръгнала.

Прибирай се, мама, че може да ме утрепят!

„Прибирай се, мама, че може да ме утрепят!“ Това са първите думи на Гошка пред тото пункта, след като научава, че е спечелила големия джакпот. Тя веднага звъни на сина си Георги и го моли да се върне от работа, за да я защити от крадците, които очаква да я налазят в най-скоро време. След това българката се покрива в дома си в село Кинтанар дел Рей и не иска да се среща с никого.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гълъб Донев: Ще покажем на гражданите как политиците са управлявали държавата
Next: Илиана Раева избухна за Лена Бориславова: Мразят я заради

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.