Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за любовния роман на Веселин Маринов и Неделя Щонова
  • Новини

Истината за любовния роман на Веселин Маринов и Неделя Щонова

Иван Димитров Пешев април 18, 2024
vfdsvfdbdfbfghngfmghjm.png

Преди време в публичното пространство обикаляха упорити слухове за любовен роман
между Веселин Маринов и една от най-известните ТВ-лекарки у нас, д-р Неделя Щонова.
Твърдеше се, че певецът бил влюбен до безпаметност в красивата докторка, но тя
не отвръщала на чувствата му.

 

Както всички пикантни слухове обаче и този се оказа силно пресолен и в твърденията
няма и грам истина!

 

Е, освен, че изпълнителят на „Горчиво вино“ е роднина с д-р Щонова, защото в
действителност е братовчед на мъжа й – известният пловдивски архитект Валентин
Маринов.

 

Историята отпраща назад във времето към коледно празненство на общината в Пловдив.
Д-р Неделя Щонова, която на 9 юли празнува рожден ден, била сред гостите. Веселин
Маринов пък имал участие.

 

Певецът се влюбил от пръв поглед, но не й признал чувствата си. Тъкмо там красивата
лекарка се запознала с мъжа си. След месеци се засекли на тенис кортовете в града,
а малко по-късно се състояла и първата им среща.

 

 

„Нямам интерес към клюки и сплетни“, заяви д-р Щонова при скорошна своя медийна
изява. Все пак лекарката, която води рубриката „Духът на здравето“ в предаването
„Преди обед“ по Би Ти Ви, обори слуха с друга история.

 

Преди 23 години, в деня на сватбата й на 31 май, 2008 г., в разгара на тържеството
Веселин Маринов се появил на сцената. Всички гости притихнали от изненада. Никой
не го очаквал, най-малко пък булката.

 

„За щурчетата, за Велико Търново, за родния край и за моя братовчед – Валентин
Маринов“, каза Веско, и изпя на моя съпруг песента за полските щурчета. А след
това за мен изпя „Жена на балкона“ по текст на Евтим Евтимов и музика на Тончо
Русев. Та това е – шантавата клюка за пореден път е обратнопропорционална на истината“,
сподели д-р Неделя Щонова.

 

Любовта на красивата лекарка и архитекта продължава с нестихваща сила, като легенди
се носят за романтичните жестове, които са правили един за друг. Двамата се радват
на вече порасналата си дъщеря Лилия-Сапфира.

 

 

 

Д-р Неделя Щонова пък продължава да впечатлява не само с красота и професионализъм.
Лекарката не се уморява да прибавя нови щрихи към биографията си. Миналата година
д-р Неделя Щонова отбеляза с атрактивен спектакъл 20 години в ефир, в които води
авторското си предаване с основни теми здравето и човешкия дух.

 

Във време на пандемия красивата лекарка успя и да защити докторска дисертация
за връзката между емоциите и физическите им проявления. А наскоро издаде и книгата
„Хвърчило за Рая“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Драма във властта! Един от най-известните българи отказа да е министър на Главчев
Next: Градушка като грах удари в няколко града в България

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.