Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за любовния роман на Веселин Маринов и Неделя Щонова
  • Новини

Истината за любовния роман на Веселин Маринов и Неделя Щонова

Иван Димитров Пешев април 18, 2024
vfdsvfdbdfbfghngfmghjm.png

Преди време в публичното пространство обикаляха упорити слухове за любовен роман
между Веселин Маринов и една от най-известните ТВ-лекарки у нас, д-р Неделя Щонова.
Твърдеше се, че певецът бил влюбен до безпаметност в красивата докторка, но тя
не отвръщала на чувствата му.

 

Както всички пикантни слухове обаче и този се оказа силно пресолен и в твърденията
няма и грам истина!

 

Е, освен, че изпълнителят на „Горчиво вино“ е роднина с д-р Щонова, защото в
действителност е братовчед на мъжа й – известният пловдивски архитект Валентин
Маринов.

 

Историята отпраща назад във времето към коледно празненство на общината в Пловдив.
Д-р Неделя Щонова, която на 9 юли празнува рожден ден, била сред гостите. Веселин
Маринов пък имал участие.

 

Певецът се влюбил от пръв поглед, но не й признал чувствата си. Тъкмо там красивата
лекарка се запознала с мъжа си. След месеци се засекли на тенис кортовете в града,
а малко по-късно се състояла и първата им среща.

 

 

„Нямам интерес към клюки и сплетни“, заяви д-р Щонова при скорошна своя медийна
изява. Все пак лекарката, която води рубриката „Духът на здравето“ в предаването
„Преди обед“ по Би Ти Ви, обори слуха с друга история.

 

Преди 23 години, в деня на сватбата й на 31 май, 2008 г., в разгара на тържеството
Веселин Маринов се появил на сцената. Всички гости притихнали от изненада. Никой
не го очаквал, най-малко пък булката.

 

„За щурчетата, за Велико Търново, за родния край и за моя братовчед – Валентин
Маринов“, каза Веско, и изпя на моя съпруг песента за полските щурчета. А след
това за мен изпя „Жена на балкона“ по текст на Евтим Евтимов и музика на Тончо
Русев. Та това е – шантавата клюка за пореден път е обратнопропорционална на истината“,
сподели д-р Неделя Щонова.

 

Любовта на красивата лекарка и архитекта продължава с нестихваща сила, като легенди
се носят за романтичните жестове, които са правили един за друг. Двамата се радват
на вече порасналата си дъщеря Лилия-Сапфира.

 

 

 

Д-р Неделя Щонова пък продължава да впечатлява не само с красота и професионализъм.
Лекарката не се уморява да прибавя нови щрихи към биографията си. Миналата година
д-р Неделя Щонова отбеляза с атрактивен спектакъл 20 години в ефир, в които води
авторското си предаване с основни теми здравето и човешкия дух.

 

Във време на пандемия красивата лекарка успя и да защити докторска дисертация
за връзката между емоциите и физическите им проявления. А наскоро издаде и книгата
„Хвърчило за Рая“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Драма във властта! Един от най-известните българи отказа да е министър на Главчев
Next: Градушка като грах удари в няколко града в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.