Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина е вестта за Любо Нейков, отговаря на абсолютната истина – той е на седмото небе
  • Новини

Истина е вестта за Любо Нейков, отговаря на абсолютната истина – той е на седмото небе

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
sfdhfdkigfhkotrhtrhr.png

Любо Нейков се завръща в Би Ти Ви с нов проект, който ще продуцира. Това е сериал с работно заглавие „Алфа”, съобщи „Уикенд”. Сред малкото подробности, които се знаят за продукцията към момента, е, че в главната роля в нея влиза Петър Антонов.

Едрият комик, който е продуцент на новия сериал, отново работи с режисьора Димитър Митовски, с когото миналата година сътвори предаването „Дъ Шоуто” – пълна излагация и срам за телевизията, която просъществува само в рамките на няколко епизода. Любо Нейков обаче има дълг история в Би Ти Ви, пълна и с успешни проекти. Ето защо от телевизията не са отказали да му дадат пореден шанс. Този път – със сериал.

Любо Нейков на пресконференция заедно със своите колеги, част от тях актьори от „Столичани в повече“.

 

По информация на „Уикенд” проектът се обсъжда още от миналото лято, когато са проведени и кастингите за актьори в него. Петър Антонов от сега се хвали с ролята си, като от време на време публикува в социалните мрежи кадри от снимачната площадка, обявявайки, че това е нов сериал, който ще тръгне скоро по Би Ти Ви. Актьорът е влизал и в друг проект на Би Ти Ви – сериалът „Мен не ме мислете”.

Преди няколко месеца бяха излъчени епизоди, в които той изпълнява ролята на бизнесмен с фикс идея да се ожени за главната героиня Яна, изиграна от Весела Бабинова. Продукцията е на Иван Христов и Андрей Арнаудов. Явно след нея Любо Нейков е видял хляб в актьора и го е наел за главна роля.

Антонов беше доста популярен у нас през 90-те както като актьор, така и като певец, и стана истинска звезда след участието си във филма „Писмо до Америка”, излязъл по екраните през 2001-а. После обаче емигрира и за 20 години далеч от страната ни хората го забравиха. Сега прави усилени опити за завръщане във фокуса на общественото внимание. Вече участва в доста театрални представления, а с предстоящия сериал, ако е успешен, най-вероятно ще си върне и славата сред масовата публика.

Актьорът е публикувал в социалните мрежи снимки с Мария Силвестър, която явно също ще участва в новата продукция, както и с младите актриси Виолина Доцева и Валентина Каролева. Доцева все още е непозната за масовата публика, а Каролева нашумя сред феновете на българското кино с ролята на майка си – Весела Тотева, във филма „Доза щастие”. Каролева е снаха на починалия след злополука икономист Владимир Каролев. Постоянният й адрес е в Лондон, но тя и семейството й често са в България заради близките си и работата на актрисата.

„Алфа” ще бъде вторият сериал на Любо Нейков в Би Ти Ви. Първият беше след комедията „Столичани в повече”, в която комикът изпълняваше една от главните роли. След това бе ангажират в журито в шоуто на телевизията „България търси талант”, влезе и в последния сезон на медицинския сериал на Нова тв „Откраднат живот”. Засега не е ясно дали ще участва в „Алфа” като актьор, или ще бъде само продуцент.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черен дроб като нов за 3 дни – цялата мръсотия излиза по тази народна рецепта
Next: Вcички poдeни мeжду 1950 и 1990 г., нe зaбpaвяйтe дa пpoчeтeтe тoвa

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.