Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина е вестта за Любо Нейков, отговаря на абсолютната истина – той е на седмото небе
  • Новини

Истина е вестта за Любо Нейков, отговаря на абсолютната истина – той е на седмото небе

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
sfdhfdkigfhkotrhtrhr.png

Любо Нейков се завръща в Би Ти Ви с нов проект, който ще продуцира. Това е сериал с работно заглавие „Алфа”, съобщи „Уикенд”. Сред малкото подробности, които се знаят за продукцията към момента, е, че в главната роля в нея влиза Петър Антонов.

Едрият комик, който е продуцент на новия сериал, отново работи с режисьора Димитър Митовски, с когото миналата година сътвори предаването „Дъ Шоуто” – пълна излагация и срам за телевизията, която просъществува само в рамките на няколко епизода. Любо Нейков обаче има дълг история в Би Ти Ви, пълна и с успешни проекти. Ето защо от телевизията не са отказали да му дадат пореден шанс. Този път – със сериал.

Любо Нейков на пресконференция заедно със своите колеги, част от тях актьори от „Столичани в повече“.

 

По информация на „Уикенд” проектът се обсъжда още от миналото лято, когато са проведени и кастингите за актьори в него. Петър Антонов от сега се хвали с ролята си, като от време на време публикува в социалните мрежи кадри от снимачната площадка, обявявайки, че това е нов сериал, който ще тръгне скоро по Би Ти Ви. Актьорът е влизал и в друг проект на Би Ти Ви – сериалът „Мен не ме мислете”.

Преди няколко месеца бяха излъчени епизоди, в които той изпълнява ролята на бизнесмен с фикс идея да се ожени за главната героиня Яна, изиграна от Весела Бабинова. Продукцията е на Иван Христов и Андрей Арнаудов. Явно след нея Любо Нейков е видял хляб в актьора и го е наел за главна роля.

Антонов беше доста популярен у нас през 90-те както като актьор, така и като певец, и стана истинска звезда след участието си във филма „Писмо до Америка”, излязъл по екраните през 2001-а. После обаче емигрира и за 20 години далеч от страната ни хората го забравиха. Сега прави усилени опити за завръщане във фокуса на общественото внимание. Вече участва в доста театрални представления, а с предстоящия сериал, ако е успешен, най-вероятно ще си върне и славата сред масовата публика.

Актьорът е публикувал в социалните мрежи снимки с Мария Силвестър, която явно също ще участва в новата продукция, както и с младите актриси Виолина Доцева и Валентина Каролева. Доцева все още е непозната за масовата публика, а Каролева нашумя сред феновете на българското кино с ролята на майка си – Весела Тотева, във филма „Доза щастие”. Каролева е снаха на починалия след злополука икономист Владимир Каролев. Постоянният й адрес е в Лондон, но тя и семейството й често са в България заради близките си и работата на актрисата.

„Алфа” ще бъде вторият сериал на Любо Нейков в Би Ти Ви. Първият беше след комедията „Столичани в повече”, в която комикът изпълняваше една от главните роли. След това бе ангажират в журито в шоуто на телевизията „България търси талант”, влезе и в последния сезон на медицинския сериал на Нова тв „Откраднат живот”. Засега не е ясно дали ще участва в „Алфа” като актьор, или ще бъде само продуцент.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черен дроб като нов за 3 дни – цялата мръсотия излиза по тази народна рецепта
Next: Вcички poдeни мeжду 1950 и 1990 г., нe зaбpaвяйтe дa пpoчeтeтe тoвa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.