Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истинската причина за трагичния пожар в хотел Централ в София ще ви потресе
  • Новини

Истинската причина за трагичния пожар в хотел Централ в София ще ви потресе

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
centrlalasosfiqq.jpg

Пожарът в столичния хотел „Централ“ е започнал от включено зарядно за телефон или незагасена цигара. Това казa градският прокурор на София Илияна Кирилова, цитирана от БТА.

Тя посочи, че това са двете основи версии, по които се работи.

Пожарът е нанесъл най-много щети на третия етаж в хотела, откъдето е започнал.

Загиналата колумбийска гражданка е била в съседната на пожара стая и се е намирала в банята, каза Кирилова. Сред пострадалите има граждани на Великобритания, Израел и Белгия.

Не изпускай тези оферти:

В този час продължават огледи на мястото на инцидента, каза Кирилова.

Тази сутрин около 6:30 в дежурния център на Столичната пожарна е получен сигнал за пожар в хотел на бул. „Хр. Ботев“ 52, пл. „Възраждане“. На мястото на инцидента незабавно пристигнали четири пожарни екипа с две автомеханични стълби.

Извършена е евакуация. Час по-късно пожарът е потушен.

Още за пожари из страната:

Серия от пожари в Хасково снощи. Само за няколко часа в града пламнаха сграда край бивш тютюнев склад, както и две необитаеми къщи. На място бяха повече от 10 пожарни, пострадали няма. От полицията разследват версията умишлен палеж.

Сигналът за горяща постройка в двора на бившия тютюнев склад в центъра на Хасково е подаден около 19:30 часа снощи. На място са изпратени 7 пожарни. Час по-късно е подаден сигнал и за втори пожар в необитаема къща на по-малко от половин километър. Малко преди полунощ огнеборците отново трябва да гасят изоставена постройка, пак в центъра на града.

„Редът на пожарите тръгна като обиколка на града, което създаде паника в населението. Благодарение на работата и действията, които предприехме, които бяха адекватни – блокирахме града, разделихме го на квадрати и беше наситен с полиция“, посочи директорът на ОД МВР-Хасково ст. комисар Атанас Ненков.

За да помогнат при потушаването на огъня на място пристигнаха огнеборци от Димитровград, Харманли и Любимец.

„Пламъците бяха до 6-7 етаж. На тези високи температури, където бяха и тези искри, които хвърчаха нагоре. Изолация имаме на покрива. Ние не сме с керемиди“, разказа жителят на Хасково Кирилка Лухмова.

И двете необитавани къщи са били закупени от инвеститори, които са имали намерение да строят жилищни кооперации, разказват съседи. Проектите обаче не са били реализирани. Така постройките са се използвали от клошари и бездомници.

Днес на мястото и на трите пожара бе извършен оглед. Според полицията пожарите са умишлени. Двама души са задържани. Единият е на 33 години, и е бил заснет на мястото. Няма данни да е с психически отклонения.

„Засякохме лицето, което е известно за нашата система – на 33 години от Хасково. След беседите с него направи пълни самопризнания. Беше задържан на малко, може би на 50-100 метра от последния пожар. Арестуван е и друг мъж на 45 години“, каза Атанас Ненков.

Според органите на реда те са бездомни и са живеели заедно. От полицията отказаха да коментират мотивите, но допълниха че няма връзка между собствениците на имотите и за момента не може да става въпрос за бизнесинтереси.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: УЖАС! Деси Радева рискувала здравето си в Карловско
Next: Зимата дойде! Заваля сняг! В момента снежната покривка в Кредарица достигнала 10 сантиметра

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.