Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истинската причина за трагичния пожар в хотел Централ в София ще ви потресе
  • Новини

Истинската причина за трагичния пожар в хотел Централ в София ще ви потресе

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
centrlalasosfiqq.jpg

Пожарът в столичния хотел „Централ“ е започнал от включено зарядно за телефон или незагасена цигара. Това казa градският прокурор на София Илияна Кирилова, цитирана от БТА.

Тя посочи, че това са двете основи версии, по които се работи.

Пожарът е нанесъл най-много щети на третия етаж в хотела, откъдето е започнал.

Загиналата колумбийска гражданка е била в съседната на пожара стая и се е намирала в банята, каза Кирилова. Сред пострадалите има граждани на Великобритания, Израел и Белгия.

Не изпускай тези оферти:

В този час продължават огледи на мястото на инцидента, каза Кирилова.

Тази сутрин около 6:30 в дежурния център на Столичната пожарна е получен сигнал за пожар в хотел на бул. „Хр. Ботев“ 52, пл. „Възраждане“. На мястото на инцидента незабавно пристигнали четири пожарни екипа с две автомеханични стълби.

Извършена е евакуация. Час по-късно пожарът е потушен.

Още за пожари из страната:

Серия от пожари в Хасково снощи. Само за няколко часа в града пламнаха сграда край бивш тютюнев склад, както и две необитаеми къщи. На място бяха повече от 10 пожарни, пострадали няма. От полицията разследват версията умишлен палеж.

Сигналът за горяща постройка в двора на бившия тютюнев склад в центъра на Хасково е подаден около 19:30 часа снощи. На място са изпратени 7 пожарни. Час по-късно е подаден сигнал и за втори пожар в необитаема къща на по-малко от половин километър. Малко преди полунощ огнеборците отново трябва да гасят изоставена постройка, пак в центъра на града.

„Редът на пожарите тръгна като обиколка на града, което създаде паника в населението. Благодарение на работата и действията, които предприехме, които бяха адекватни – блокирахме града, разделихме го на квадрати и беше наситен с полиция“, посочи директорът на ОД МВР-Хасково ст. комисар Атанас Ненков.

За да помогнат при потушаването на огъня на място пристигнаха огнеборци от Димитровград, Харманли и Любимец.

„Пламъците бяха до 6-7 етаж. На тези високи температури, където бяха и тези искри, които хвърчаха нагоре. Изолация имаме на покрива. Ние не сме с керемиди“, разказа жителят на Хасково Кирилка Лухмова.

И двете необитавани къщи са били закупени от инвеститори, които са имали намерение да строят жилищни кооперации, разказват съседи. Проектите обаче не са били реализирани. Така постройките са се използвали от клошари и бездомници.

Днес на мястото и на трите пожара бе извършен оглед. Според полицията пожарите са умишлени. Двама души са задържани. Единият е на 33 години, и е бил заснет на мястото. Няма данни да е с психически отклонения.

„Засякохме лицето, което е известно за нашата система – на 33 години от Хасково. След беседите с него направи пълни самопризнания. Беше задържан на малко, може би на 50-100 метра от последния пожар. Арестуван е и друг мъж на 45 години“, каза Атанас Ненков.

Според органите на реда те са бездомни и са живеели заедно. От полицията отказаха да коментират мотивите, но допълниха че няма връзка между собствениците на имотите и за момента не може да става въпрос за бизнесинтереси.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: УЖАС! Деси Радева рискувала здравето си в Карловско
Next: Зимата дойде! Заваля сняг! В момента снежната покривка в Кредарица достигнала 10 сантиметра

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.