Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истинска история: Няма да повярвате, какво открили спасителите в руините на земетресение!
  • Новини

Истинска история: Няма да повярвате, какво открили спасителите в руините на земетресение!

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
gashsahdfgfd.png

След като земетресението в Китай успокоило, спасителите се втурнали през останките да търсят оцелели. През праха и развалините на една къща, те видели мъртво тяло на млада жена, но позата, в която била намерена, пробудила недоумение у спасителите.

Виждало се как е коленичила, как се покланя пред икона, тялото било наклонено напред и нейните две ръце приличали, като че подкрепят нещо.

Големите части от разпокъсаната къща счупили гърба и главата й.

С големи трудности, ръководителят на спасителния екип се опитвал да постави ръцете си през отвор в руините, за да стигне до тялото на жената. Той се надявал, че жената може би все още е жива. Студеното тяло показало, че тя със сигурност е починала вече от известно време.

Не изпускай тези оферти:

Той и останалата част от екипа събрали оборудването и бавно се подготвили за търсене на следващата паднала къща.

По някаква причина, ръководителят на спасителния екип, воден от някаква по-голяма сила, от известно „шесто чувство“, решил да се върне обратно към развалините, до мъртвото тяло на жената.

 

Отново, коленичил до нея и намерил малко място под тялото й. Изведнъж той извикал с вълнение: „Дете! Тук има дете! “

Целият екип работил заедно; внимателно отстранили части от руините около мъртвото тяло на жената.

Под нея намерили 3-месечно момченце увито в одеяло с цветя. Очевидно е, че жената е направила последната жертва, която можело да направи, за да спаси живота на сина си.

Когато къщата паднала, тя използвала тялото си, за да защити сина си. Малкото бебе спяло спокойно, когато лидерът на спасителната група го взел в ръце.

Медицинско лице скоро дошло, за да провери състоянието на малкото бебе. След като отворил одеялото, вътре той намерил мобилен телефон. В него имало съобщение, написано на екрана, което гласяло:

„Ако можеш да оцелееш, трябва да запомниш, че те обичам“. Мобилният телефон се предавал от ръка в ръка, от един човек на друг. Всеки, който прочел съобщението заплакал. „Ако можеш да оцелееш, трябва да запомниш, че те обичам“.

Continue Reading

Previous: Жена от Благоевград вида колата си надраскана, но намери бележка на стъклото-Няма да повярвате какво пишеше!
Next: Служител на гробища прегледа записите от охранителната камера и остана без думи от видяното

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.